леле Yaya , искрено се засмях за това с косата и винаги съм била с дълга коса е не до кръста, но през последните години както расте.. ако съм по-сериозна по отношение подкастряне ще стигне, но не това, представям си какъв фурор и ужас ще настане ако се клъцна късичко   всички ще са пред инфаркт, а недай си реша да сменя и цвета  

ай момичета и момчета забавлявайте се повече, понякога ама никак не ми харесва да се държа сериозно, малко инфантилност и несериозност много помагат. ,

повече усмивки - лекуват

 Fairy миналата година си кръцнах косата, беше много дълга и я направих 5 см ,
 собствената ми дъщеря не ме позна  :57:
 Да не говорим, че на втория ден вече ми се ревеше, обаче това го споделям само и единствено тук.
 Съвет не поискан от никой - Не се разделяйте с дългата си коса, това си е равно на "да се загубиш"

Аз не съм на това мнение - не бих си я пуснала отново дълга. Тя, моята не е къса, до раменете е, но така ми изглежда по-прибрано... не така разхвърляно, по-стилно... дори и по-младежки, ако щете. Била съм с дълга коса от 5 клас - 11г, до 28. Едно и също - права, дълга, на опашка, на кокове, шноли... и един и същи външен вид. А сега, както я подвия, така ще стои  е, не стои много, защото е мека, но повече се харесвам. А много държах на дължината, дори съм се ядосвала на фризьор, че е махнал не само връхчетата, ами около 3-4 см от косата  голямо диване бях.

 Е аз ако бях я кръцнала до раменете, щеше да е ок   :rakeattack:
 И все пак чувството беше, все едно съм си загубила ключа за вселената, за хората около мен си беше шок . Обаче аз съм си диване, успявам да изненадам дори себе си понякога  :confuse3:

хаха Yaya, и аз съм така при фризьорите - налитам на бой, че прекалил с клъцкането  но се оказва, че съм доста суетна на тема коса... вярно все едни и същи дето казваш ти, кокове, шноли, крада на малката ластиците  :57: един път детето ми се и скара, че ластика бил неин 

Deter, мога да си представя, навремето баща ми е ходил с мустаци и брада (до ден днешен е така), но един ден решил да се обръсне и дошъл да ме вземе от детска градина, грешка, рев - "това не е моя татко" - кои знае какъв комплекс съм му създала  :57: от тогава (не го помня де) не съм го виждала без тези мъжки аксесоари

за сега на косата няма да си посягам (как звучи само), но пък дори и нов стил дрешка върши работа  

Това с баща ти и мустаците ме срази!  :85: представям си го....

Значи излиза, че моята коса със сигурност e осезаемо по-дълга от тази на някои от вас (визирам Deter и Yaya) и не бих я скастрил. Но се мъкна и с ония фейски бащини атрибути, че да не ме объркат.  

е, моята е малко под раменете в момента.... докато не се въна от морето 

Ами... зависи къде точно под раменете, оти може пак да е по-къса. 

  Келвин малко като 70-те ) готини са мъжете с коса  :mellow: всички са готини - стига да им седи добре де

Ха-ха-ха...и косата е на Сатурн.... И страховете са от него....Каквото и да си говорим все става дума за Сатурн....

   е добре де чувствам се по-добре като знам, че Сатурн е виновен за всичко  :rolleyes:

 п.с. Днес вообще ми липсва концентрация мили другарчета, пред мен стоят 5 обемисти папки, не мога да вържа едно с едно, за сметка на това оспамих всички теми тук. Моля да ме извините ако ви идвам в повече  :25:

Ха-ха-ха...и косата е на Сатурн.... И страховете са от него....Каквото и да си говорим все става дума за Сатурн....

  че какво е виновен Сатурн за дългата коса? или Венера, че я смята за един от най-чисто женствено-еротични атрибути  :rolleyes: - тук има доста мъже и сигурно ще се съгласят, че свободно падащата дълга коса (във всеки цвят) е красива

Цитат на: Марая в Юли 11, 2011, 08:59:30 pm

Ха-ха-ха...и косата е на Сатурн.... И страховете са от него....Каквото и да си говорим все става дума за Сатурн....

  че какво е виновен Сатурн за дългата коса? или Венера, че я смята за един от най-чисто женствено-еротични атрибути  :rolleyes: - тук има доста мъже и сигурно ще се съгласят, че свободно падащата дълга коса (във всеки цвят) е красива

Нали затова се смея...,в темата за страховете и защо на мен...се стигна до косата...Просто иронизирам...,но трудно ме разбират ..,все пак мерка ми е ретро и е в стрелец....

така де... Сатурн - къде са му мустаците и брадата, това не е моят татко   :85: :tongue2:

 Не е да се хваля, но вече трети ден не пуша  :blink:

Браво ! 
След 3 ден никотиновата зависимост започва да изчезва ,остава само психическата  ,но за нея не знам кога изчезва .На мен все още ми се случва да имам пориви ,но номера е да не палиш 

Успех ,после ще си много доволен.

аз избягах чрез астрологията.
До сега не съм видяла двама човека с еднакъв хороскоп, и съм се убедила, че всеки е уникален и му се случват уникални неща. И добри и лоши, т'ва е. Не познавям човек, който да му се случват само добри или само лоши неща, след всяка зима идва пролет..........

Обаче съвременният живот е лош - живеем с толкова много други хора, телевизията и училище и самото общество - в Европейската цивилизация сравнението е начин за контрол на масата.

Yaya,може и да не съм разбрала точно какъв е проблема,за което се извинявам предварително.Но ако съм,то той има много лесно решение-не бягай от страховете си.Виж си само заглавието,ти не искаш решение,а бягство.И правиш точно това,да да,с всичките тези методи за 'справяне' за които сте писали.Основният страх не в това,че на детето ти може да се случи нещо,а че ти не си достатъчно силна колкото ти се иска.Е приеми го де.И това че не се даваш на бившия си е много показателно.
1)явно бившият ти те държи в някаква зависимост (финансова може би),от която ти не искаш да се откажеш.На всичко отгоре те познава по-добре отколкото ти него,защото умело знае как да те удря психически.Да се бориш с нож срещу калашников е тъпо.Следователно ти си наистина по-слабата страна,но те е страх да му го покажеш.А той го знае мила и ти гледа сеира.Появяването на друг мъж е просто оправдание от твоя страна да не предприемеш крайни мерки и да разкъсаш окончателно връзката си с бившия.Явно той ти е необходим за нещо.Да не разкарваш детето си по инстанции също е оправдание,за да не направиш каквото е необходимо.
2)Бъди слаба, каквато очевидно си.Защо те е страх да го покажеш?Бих се обзаложила,че ако те види слаба не след дълго ще те остави на мира.В това има огромна 'магия',която ще те оставя сама да откриеш.А и за теб ще бъде огромно облекчение да спреш да се правиш на нещо,което в случая не си.

Дано съм полезна поне частично.

Yaya,може и да не съм разбрала точно какъв е проблема,за което се извинявам предварително.Но ако съм,то той има много лесно решение-не бягай от страховете си.Виж си само заглавието,ти не искаш решение,а бягство.И правиш точно това,да да,с всичките тези методи за 'справяне' за които сте писали.Основният страх не в това,че на детето ти може да се случи нещо,а че ти не си достатъчно силна колкото ти се иска - нищо подобно, точно обратното.Е приеми го де.И това че не се даваш на бившия си е много показателно.
1)явно бившият ти те държи в някаква зависимост (финансова може би - категорично НЕ, в никаква, най-малкото финансова. Единствената зависимост е детето.),от която ти не искаш да се откажеш - аз, ама никак, не обичам да съм зависима, оибчам да се справям сама.На всичко отгоре те познава по-добре отколкото ти него,защото умело знае как да те удря психически - тук си права, той е доста изкусен манипулатор, с железни нерви, скорпион, пускала съм му картата -е, доста е интересна в това отношение .Да се бориш с нож срещу калашников е тъпо.Следователно ти си наистина по-слабата страна,но те е страх да му го покажеш - не виждам защо трябва да парадирам пред него със страха си.А той го знае мила и ти гледа сеира - тук си права, поради по-горните причини, които посочих.Появяването на друг мъж е просто оправдание от твоя страна да не предприемеш крайни мерки и да разкъсаш окончателно връзката си с бившия - и да искам, не мога да я разкъсам, защото поне още 10тина години ще ми се мярка пред очите. Явно той ти е необходим за нещо.Да не разкарваш детето си по инстанции също е оправдание,за да не направиш каквото е необходимо - ти имаш ли дете? Би ли го подложила на срещи със социални, полиция и пр?.
2)Бъди слаба, каквато очевидно си - е, мерси   постоянно повтарям, че име само едно единствено нещо, с което не успявам да се справя.Защо те е страх да го покажеш?Бих се обзаложила,че ако те види слаба не след дълго ще те остави на мира. - в това вероятно има логика, ще го обмисля, въпреки че не ми е в съзнанието да го приложа. В това има огромна 'магия',която ще те оставя сама да откриеш.А и за теб ще бъде огромно облекчение да спреш да се правиш на нещо,което в случая не си. - какво според теб не съм?

Дано съм полезна поне частично.

Нула, болднала съм отговорите. Мерси за включването и за съветите.

Сега, ще го кажа за последно   - денят, в който пуснах темата, беше отвратителен. Слава Богу той мина. Такива дни имам периодично, когато един човек реши да се намеси там, където не е много желан. А нека аз да съм запозната повече с правните възможности в страната и да преценя кога и с какво мога да се боря.
Не знам защо се правя на нещо, което не съм, сигурно защото никога досега не съм падала по гръб и не съм си позволявала да съм зависима от никой, освен от родителите ми в ранните години.

И все пак, нека тази тема не е само за моя проблем, с който периодично ми се случва да се конфронтирам. Благодарна съм за съветите на всички, но в голямата си част не ми помагате, може би защото аз самата съм ви подвела - звуча прекалено отчаяно, а не съм такъв човек. Но не съм свикнала да се провалям в нещо, а по този въпрос се провалям. Нека не обсъждаме вече БИВШИЯ ми.

Нека обсъждаме страховете на хората и начинът им на справяне с проблеми, независещи от тях. Оставете моя проблем в частност. Да погледнем глобално на нещата.
Или аз съм единствения човек, който има подобни терзания? На вас всичко ли ви е наред? С всичко ли се справяте? А ако то зависи от действията и преценките на трето лице? Какво правите - манипулирате ситуацията, като се правите на жертва, на слаби, за да ви съжалят и да ви оставят на мира? Или започвате да се борите със зъби и нокти на принципа на реваншизма? Аз си признавам, че предпочитам втория вариант. Порочно ли е?
Все пак Имам У7 в квадрат с Уран и в Лъв - не обичам да се давам на другите. Но дали това е правилното, след като разговорите и нормалната комуникация не винаги помагат на другия да ти влезе в положението?
И как приемате усещането, че ви влияе нещо, което не зависи от вас, не зависи от съдбата, а то преценката на трето лице? Или това е кармата?