Я и аз да кажа нещо по темата.Всички хора около мен, включително и аз сме тотално изтрещели напоследък.Дупка,депресия,стрес или е с някакво друго име.Всеки си му дава различно име.Дори и тези,които са материално добре.Мисля си дали нещо в мунданен план не се е разпростряло над всички нас.Марая да каже.Не може все пак в заобикалящата не действителност от пошлост,мръсотия,лъжи,страх и прочие "екстри" да няма все още нещо хубаво.     

http://vbox7.com/play:516e290de2

Ето ви нещо хубаво,подарък е моя син за мен.                                                                   

Стига с тия тЪпии и каналния ред, въртящ бизнес с мозъци серийно производство. Майкъл Фарадей, Бенджамин Франклин, Лайбниц, Едисон, Колю Фичето - все самоуки звезди. А от изкуството да не изреждаме.

Забелязали ли сте, че няма светулки вече години наред? Преди в локалния парк имаше нощем. А сега няма. През последните седмици трябваше да излетят и комарите в атака. Но няма и комари - чисто!

Това за светулките наистина е така.Къде изчезнаха светулките? А мравките не виждат,че има звезди,но ако бяха като нас , можеха и да ги видят. Всички онези, които ходят над бездната се надушват. Това е от една моя любима книга "Над бездната" на Ан Ривърс Сиддънс.

Да, сигурно, Хм, но ми е бивш. Само дето натрапливо мисля за него, като разбера, че е оставил детето само.... Да знаеш какви неща му мисля тогава... А полудявам от натрапчиви мисли за детето, не за баща му 
Оставете бившия ми, казах какъв е проблема с него, защото Венера попита и реши, че съм отчаяна заради него.

Кажете как се справяте с натрапчивите мисли и с проблемите, които ви влияят, но не зависят от вас.

Мислех да не се намесвам, ма сърце юнашко не трае...има процесинг за всичко...сигурно ще измислим нещо подходящо и за теб в един момент...обаче на тоя етап твоето положение ми прилича на дребния тиран, прочети Кастанеда Огънят отвътре, глава втора май беше.

В процесинга има техника Натискане на бутони - с тая техника очевидно работи и Господ - един бутон се натиска, докато се изчерпи заряда от него.
А при дребния тиран се създава една нова сплав - то е като каляване на желязото. Просто има неща, които трябва да се изтърпят, за да минеш в горно ниво. И на желязото не му е кеф да го потапят ту в огън, ту във вода...

Това горното беше за проблемите. А за натрапчивите мисли - пробвай от прима виста го казвам, пробвай с промяна на значимостта и промяна на отношението.

Примерно
Тази ми мисъл е много важна. Тази мисъл е маловажна. после пак и пак

Всъщност трябва да хванеш точно коя е натрапчивата мисъл, ако е че той ще направи нещо лошо на детето и почваш
той ще направи нещо лошо на детето, той ще направи само хубаво на дедето.
Нещо подобно...
Аз мисля, че лесно можеш да я опаткаш натрапчивата мисъл, ако не с една ,с друга е такава лесна техника, ма сега не мога да ровя да ти търся.

Пробвай с горните две: на важността и на промяна на отношението.

Стига с тия тЪпии и каналния ред, въртящ бизнес с мозъци серийно производство. Майкъл Фарадей, Бенджамин Франклин, Лайбниц, Едисон, Колю Фичето - все самоуки звезди. А от изкуството да не изреждаме.

Забелязали ли сте, че няма светулки вече години наред? Преди в локалния парк имаше нощем. А сега няма. През последните седмици трябваше да излетят и комарите в атака. Но няма и комари - чисто!

Интересно при мен е пълно със светулки, влизат и в стаята в която спя... Голяма красота са....

Стига с тия тЪпии и каналния ред, въртящ бизнес с мозъци серийно производство. Майкъл Фарадей, Бенджамин Франклин, Лайбниц, Едисон, Колю Фичето - все самоуки звезди. А от изкуството да не изреждаме.

Забелязали ли сте, че няма светулки вече години наред? Преди в локалния парк имаше нощем. А сега няма. През последните седмици трябваше да излетят и комарите в атака. Но няма и комари - чисто!

ааа комари си има  при това ме обичкат 

Това горното беше за проблемите. А за натрапчивите мисли - пробвай от прима виста го казвам, пробвай с промяна на значимостта и промяна на отношението.

Примерно
Тази ми мисъл е много важна. Тази мисъл е маловажна. после пак и пак

Всъщност трябва да хванеш точно коя е натрапчивата мисъл, ако е че той ще направи нещо лошо на детето и почваш
той ще направи нещо лошо на детето, той ще направи само хубаво на дедето.
Нещо подобно...
Аз мисля, че лесно можеш да я опаткаш натрапчивата мисъл, ако не с една ,с друга е такава лесна техника, ма сега не мога да ровя да ти търся.

Пробвай с горните две: на важността и на промяна на отношението.

това с редуване ли? Не трябва ли като мантра да си повтарям "всичко с детето ще е наред при него, на детето ще му е добре" или трябва да има антагонизъм?

Колкото до натискането на бутоните - скоро не съм го правила, но преди, като ме стискаше нещо, беше ме шубе или не бях сигурна в него, нарочно му се бутах между шамарите. Щото тогава, дори и да те е страх, се сблъскваш фронтално с това нещо и го решаваш, няма мърдане, като при квадратурите, само че сама се натрисах на проблема си нарочно и умишлено, не чаках да ми се случи отстрани. Не съм чела Кастанеда, улучих ли с Огъня?

Венера, не бих посетила психолог не, защото не ги уважавам или ги подценявам, а защото съм убедена, че ще се справя сама. Е, явно засега неуспешно, но пък и психолога няма да ми каже нещо, което не знам или което сама не осъзнавам. На мен проблемът ми е как да приключи това. И тези от рода на "трябва да приемеш това положение" не ми вършат работа. Говорихме си веднъж с една позната, не директно, но пък тя е психолог. И това й беше тезата. Е, мерси, не ми върши работа.

Кайли, Силва е интересна методика на релакс и самовнушение. Дали човечецът има тапия, не знам, но светът е луднал по него. Дано има защо 

Yaya, колко години още искаш да опитваш да се справиш с проблема си сама без компетентна помощ? Не мислиш ли, че четери години са прекалено дълъг период?
Що се отнася до самостоятелното решаване на даден проблем месец-два е достатъчен период за това. Ако през този период проблемът е все още налице, то тогава е желателно да потърсим компетентна помощ.
Работата на психолога или психоаналитика е не да ти решава проблема, а да ти помогне ти самата да го решиш. Тези специалисти са подготвени за това. Те имат необходимите знания и умения, както и нужните "инструменти", за да изчистят "тлаката", насабрала се в душата ни.

Пожелавам ти от сърце да намериш възможно най-скоро душевния комфорт, който да те накара да се чувстваш истински щастлива!

Понякога нещата не се случват просто защото твърде силно се опитваме да ги осъществим.

А пробвала ли си да проследиш всеки страх до корена му? Какво откри - откъде произлизат?

Ей, Дивна, много съжалявам, ако съм ви изглеждала толкова нестабилна досега. С Венера направо ме изкарахте параноидна невротичка  :blink: Не, мила, не мисля, че съм за психолог, при цялото ми уважение към специалистите без да ги подценявам.
Тъй като всичко се случва спорадично, но се случва и продължава, реших да си изплача мъката и да питам другите как се справят.
Ето, Рая и Кайли ме разбират правилно. Благодаря ти за участието в темата, но наистина не съм се сринала тотално, а вчера ми беше ужасно неуравновесен ден, защото ми беше поднесена поредната порция информация. Така се случват нещата, а не всеки ден да съм акто ударен самолет. Но в дни акто вчерашния, се връщат натрапчивите мисли, и така, докато ги овладея. Ама така ли ще е постоянно? 

Келвин, не знам как да стигна до корена на проблема  :blink:

това с редуване ли? Не трябва ли като мантра да си повтарям "всичко с детето ще е наред при него, на детето ще му е добре" или трябва да има антагонизъм?

Колкото до натискането на бутоните - скоро не съм го правила, но преди, като ме стискаше нещо, беше ме шубе или не бях сигурна в него, нарочно му се бутах между шамарите. Щото тогава, дори и да те е страх, се сблъскваш фронтално с това нещо и го решаваш, няма мърдане, като при квадратурите, само че сама се натрисах на проблема си нарочно и умишлено, не чаках да ми се случи отстрани. Не съм чела Кастанеда, улучих ли с Огъня?

Онова с редуване, като мантра ще се опиташ да си вбиеш клин в съзнанието на принципа клин клин избива. А като осъзнато прочувствено редуваш, ама го осъзнаваш и го чувстваш и го осмисляш, като си го казваш и го редуваш - то е като как вадиш бурен от земята, нали го клатиш насам натам да му разхлабиш корените.
Въпросът е, че когато редуваш и ги чувстваш противоположностите и почваш ти да контролираш мисълта. Щото помисли - ако можеш убедено да кажеш едното и после също убедено другото - явно и двете мисли зависят от теб. А натрапчива е мисъл, от която ти зависиш и не можеш да се избавиш.

Също е важна значимостта - ти придаваш твърде голямо значение на неговото присъствие, трябва да свалиш значимостта.

Какви прилепнали убеждения, чувства или физ. усещания бихте искали да приемете? Просто им позволете да бъдат тук, да присъстват, без да ги избягвате или задържате.

Какво се явява противоположно на вашето убеждение или чевство? Можете ли да си позволите да изпитате противоположността, а след това отново да преместите вниманието си върху самото чувство, убеждение или усещане?
Направете 3 пъти това преместване между противоположностите. Какво изпитвате сега относно залепналата същност?

Каква значима служба или полезни неща върши за вас залепналото чувство, убеждение или усещане? Дайте си достатъчно време за отговор и го запишете. Изпитайте напълно значимата служба или полезните неща, които върши за вас залепналото чувство, убеждение или усещане.

Благодарност. По всякакъв начин, който ви се стори подходящ, дайте на своето чувство, убеждение или усещане да знае колко много сте му признателни за работата, която върши за вас. Изразете благодарност с максимална сърдечност и убеденост на глас.

Ако след 10 год се огледате назад, как ще се чувствате по отношение на факта, че даденото чувство, убеждение или усещане е било прието от вас сега? След като го приемете, как ще го оцените?

Залепналото чувство, убеждение или усещане има начало, среда и край. Вие вече сте създали началото и средата, а сега създайте желания край как сте приели това чувство, убеждение или усещане. Пълноценно изпитайте този край.

Ако някой друг изпитваше вашето чувство, убеждение или усещане, как би го приел той? Какво би го накарал да приеме по-леко тази същност?

 Въобразете си, че това чувство, убеждение или усещане образува около вас затворен заплашителен кръг. Какво изпитвате?
Въобразете си, че залепналото чувство, убеждение или усещане приема образа на усмихнато лице. Какво изпитвате?

Ако прилепналото чувство, убеждение или усещане изисква опрощение, преди да бъде прието, меко натиснете 12 пъти центъра на месестата област между палеца и показалеца и произнесете убедено на глас: "Аз площавам на себе си, на другите хора, на събитията и на самата вселена за съществуването на това залепване."

Позволете си отново напълно да изпитате прилепналото чувство, убеждение или усещане, без каквото и да е намерение да го удържате или избягвате. Ако все още нямате пълно приемане, повтаряйте процеса.

Кайли, изписа тука 50 страници примери. Вземи напиши книга, провеждай курсове и изкарай пари от това  Серозно! 

 Кайли, златна си!!!  :kissd:
много ясен и точен пост, поздравления!

Мислила съм си, Аурора, ама навремето не стана и ми мина меракът. Сега ми е интересно що изобщо се отвори приказка за това, може пък да му е дошло времето..казвали сте ми, че имам данни по хороскоп да си направя нова религия. 

Ама вече ми е все тая - нали разправят, че нещата се получават, когато вече не ги искаш...

Кайли, златна си!!!  :kissd:
много ясен и точен пост, поздравления!

Сега си седни на д-то и го прави известно време да видим докъде ще го докараш. Ако не стане, поне ще го разклатиш, а после ще направим малко визуализации и ще му видим сметката по всяка вероятност.

  ще почна да се омагьосвам
А ти да не би да си със Сатурн в 11 дом, та ще слагаш основи на нова религия?

Не мислиш ли, че коренът на всички страхове е страхът от смъртта? Те избуяват от там и са един вид негови манифестации.

от смъртта? Да, логично е, дори много. Но не моята, а на друг и няма да го обсъждам повече, за да не го проектирам ясно 

Ей, Дивна, много съжалявам, ако съм ви изглеждала толкова нестабилна досега. С Венера направо ме изкарахте параноидна невротичка  :blink: Не, мила, не мисля, че съм за психолог, при цялото ми уважение към специалистите без да ги подценявам.
Тъй като всичко се случва спорадично, но се случва и продължава, реших да си изплача мъката и да питам другите как се справят.
Ето, Рая и Кайли ме разбират правилно. Благодаря ти за участието в темата, но наистина не съм се сринала тотално, а вчера ми беше ужасно неуравновесен ден, защото ми беше поднесена поредната порция информация. Така се случват нещата, а не всеки ден да съм акто ударен самолет. Но в дни акто вчерашния, се връщат натрапчивите мисли, и така, докато ги овладея. Ама така ли ще е постоянно? 

Келвин, не знам как да стигна до корена на проблема  :blink:

ЯЯ, никога не си ми изглеждала нестабилна. Всяко живо човешко същество има своите си проблеми. Те са част от живота. Има проблеми обаче, които можем да решим бързо и други, които не сме "всевишни" и не е по силите ни да ги решим ... не поне както решаваме другите, за кратко. В такива моменти един интелигентен човек си задава въпроса:
"Защо трябва да продължавам да страдам, като мога да съм щастлив/а?" И след няколко месечни самостоятелни опити да си реши проблемите, човек започва да търси помощ. Според нивото на интелекта той се обръща за помощ или към църквата или към врачките или към психолозите/психиатрите.

Знам, че в БГ, хората се срамуват да кажат, че посещават психолог или психиатър, за да не ги помислят за луди. Факт е обаче, че един луд никога не търси сам психолог/психиатър - него го водят при такъв, а един интелигентен човек сам търси помощ от професионалист, защото е достатъчно наясно, че не е Господ-Бог и не винаги може да си помогне сам.