Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Астрология => Темата е започната от: усмихната в Февруари 14, 2012, 04:16:50 pm
-
Здавейте ,на всички тук :blink:!
Имам сложни отношения с баща си(никога май не са били много топли,но от известно време-9 години,не се виждаме по негово желание.А и с партньора ми нещата не са по мед и масло.Като се върна назад във времето ,мисля че не съм имала голям успех във връзките си.Кармично ли е това и дали ще доведе до раздяла с партньорът ми(имаме две деца) и въобще как ви се струва нашата съвместимост.А с баща ми-дали нещо ще се промени?Мъчно ми е,че заради тези ни отношения не се виждам с брат си,баба си...
Благодаря предварително на тези,които биха хвърлили светлина върху картината :blink:!
Искам да честитя празника на всички,които имат повод да го празнуват и да пожелая много любов!
Това е моята карта:
-
А, защо не използваш другия си ник Wella, за да питаш за всичко, което те интересува ?
-
А каква е причината преди малко в тази тема
http://astrosite.org/forum/index.php/topic,5921.0.html
да благодариш от усмихната профил, след което да изтриеш поста си и тук да пуснеш нова със съвсем друга карта?
-
Wella e майка ми и пишем от един и същ компютър.Стана грешка като тя отговори от моя профил :blink:.
-
Здравейте ,отново!
Явно намерихте някаква конспирация в цялата ситуация.Ще помоля модераторите да изтрият темата.
Пожелавам ви да бъдете по-здрави и не толкова мнителни!
Поздрави!
П.П-Съжалявам ,че нямах възможност да стана част от вашият форум!
-
П.П-Съжалявам ,че нямах възможност да стана част от вашият форум!
Ти пък къде ще се изнасяш!?
И по-неприятни неща сме преживели тук!
Не бързай да си ходиш. :blink:
-
П.П-Съжалявам ,че нямах възможност да стана част от вашият форум!
Ти пък къде ще се изнасяш!?
И по-неприятни неща сме преживели тук!
Не бързай да си ходиш. :blink:
:rolf:
Много мило!Благодаря ти,Lillie!
-
Здавейте ,на всички тук :blink:!
Имам сложни отношения с баща си(никога май не са били много топли,но от известно време-9 години,не се виждаме по негово желание.А и с партньора ми нещата не са по мед и масло.Като се върна назад във времето ,мисля че не съм имала голям успех във връзките си.Кармично ли е това и дали ще доведе до раздяла с партньорът ми(имаме две деца) и въобще как ви се струва нашата съвместимост.А с баща ми-дали нещо ще се промени?Мъчно ми е,че заради тези ни отношения не се виждам с брат си,баба си...
Благодаря предварително на тези,които биха хвърлили светлина върху картината :blink:!
Искам да честитя празника на всички,които имат повод да го празнуват и да пожелая много любов!
Това е моята карта:
Абе, какви са тия хора, беее? Думи нямам. Как може да оставят едно дете да страда по баща си и нищо да не предприемат. Верно, ти си вече голям човек и имаш собствени деца, но докато си била дете е трябвало да те подкрепят, а не да те лишават от близостта на най- обичаните хора. както и дае. ти не трябва да храниш гняв, поради миналото. Просто не допускай нещо такова да се случи на твоите деца и така прекъсваш кармичната верига. А иначе, ти решаваш дали да останеш с баща им. Всеки има право на лично щастие.
-
Stella,благодаря ти за милите думи :58:!
С баща ми развалихме взаимоотношенията си,защото реших да родя първото си дете,но то беше история достойна за латино сапунка:)))Голяма съм вече,но тези ни отношения ми тежат-на никого не би било приятно да има подобни с някого ,камо ли с баща си.Притеснявам се ,че пренасям всички тези негативни неща в собственото си семейство,а и в избора на партньор-баща ми и мъжът ми доста си приличат като характер.
Надявам се да имам сили и да не допусна да се случи нещо подобно с децата ми!
-
Не съм специалист, но това си е класическа ситуация.
Логично, че отношенията с съпругът ти наподобяват тези с баща ти.. но недей да обвиняваш себе си. Не си виновна ти.
Всичко обаче тръгва от семейството... независимо дали със или без помощта на баща ти и неговото съдействие.. ти трябва първо да хармонизираш отношенията си с него. Защото в такув случай е възможно винаги да попадаш на мъже, по негово подобие - като характер. Ако изгладите отношенията с баща ти, тогава и отношенията с мъжа ти също ще се променят към добро.
Много е важно да имаме добра връзка със семейството си.
Може би да постнеш синастрия на теб и баща ти?
И след като е минало толкова време не е ли вече възможно да се помирите? Все пак ти страдаш от това а и губиш връзката с брат си и баба си. Ти склонна ли си да предприемеш първата крачка към него?
-
Не съм специалист, но това си е класическа ситуация.
Логично, че отношенията с съпругът ти наподобяват тези с баща ти.. но недей да обвиняваш себе си. Не си виновна ти.
Всичко обаче тръгва от семейството... независимо дали със или без помощта на баща ти и неговото съдействие.. ти трябва първо да хармонизираш отношенията си с него. Защото в такув случай е възможно винаги да попадаш на мъже, по негово подобие - като характер. Ако изгладите отношенията с баща ти, тогава и отношенията с мъжа ти също ще се променят към добро.
Много е важно да имаме добра връзка със семейството си.
Може би да постнеш синастрия на теб и баща ти?
И след като е минало толкова време не е ли вече възможно да се помирите? Все пак ти страдаш от това а и губиш връзката с брат си и баба си. Ти склонна ли си да предприемеш първата крачка към него?
Здравей,Freya!
Пробвах да се помирим,направих първата крачка и му протегнах ръка,но той не протегна своята.Оставих му правото на избор да ме потърси ако иска-не се случи и това.Нямам желание да се натрапвам и ще трябва да се оправя някак с липсата му и всичко ,което носи в живота ми неговото отсъствие и характер(много особен и студен човек е е).Ето и синастрията:
-
Здравей, усмихната!
Искам да споделя мнение, но не е свързано с астрологията, по-скоро е лично преживяно.
Според мен всички отношения в семейството са кармични, нали ние правим този избор. ;)
Колкото до трудните отношения с баща ти - първо, прости му, никой не е безгрешен, а той явно греши, и после - опитай отново. Никой не знае колко време има на този свят, и не е хубаво да има такива отношения и чувства между вас. Най-малкото защото ти страдаш заради брат си и баба си, а той явно не познава внуците си.
Вярвам, че е в твоите сили да промениш тази ситуация - с много добро и позитивно отношение и настойчивост. Какво като те е отблъснал? Понякога децата са учителите! Може би ти си учител, може би трябва да превъзмогнеш себе си!
Пиша всичко това, защото имах 1 година от живота си без баща ми да бъде част от този живот. Той се запозна с внука си чак когато беше на годинка. А след още 2 баща ми почина. Страдам за това, че съм била толкова непреклонна и горда, за да не му простя цяла година. Но няма как да се върна назад.
Затова сега всеки ден си припомням, че трябва да уважаваме и обичаме хората, и да им го показваме, докато са живи.
Желая ти успех! :blink:
-
П.П-Съжалявам ,че нямах възможност да стана част от вашият форум!
Това само от твоето желание и решение зависи.
Голяма съм вече,но тези ни отношения ми тежат-на никого не би било приятно да има подобни с някого ,камо ли с баща си.
По този въпрос за мен ценен е съвета на Фрея.
Нужно е все някак и някога да се скъса тази верига на пренасяне на модела. Разбира се, най-лесното е просто да се назове с думи. Който е минал по пътя, сам знае.
Тежи ли ти наистина, има неща, които зависят и от теб. Направила ли си стъпка, каквото е нужно, останалото вече не е в твоите ръце. Ако ти се измъкнеш от капана на прехвърлянето на взаимна вина, може и някога да се разчисти в рода ви.
Имаш Слънце, чиито аспекти говорят за тия тегоби, от които се оплакваш. А, за да са сега повдигнати тези въпроси, подсказват възлите по транзит, приближаващият квадрат на Плутон към рождената ти Луна. Нищо, че Луната не се свързва с бащата. Това са семейни истории, които не са погребани, само подтиснати и ще излязат наяве, за да се наместят пластовете на едно по-истинско ниво и отношенията да станат ясни веднъж завинаги.
Преминаването на Сатурн през Везни е не по-маловажно, а в последния градус е напомнил и за предстоящата по-точна квадратура, когато стъпи в Скорпион. Всичко това ще бъде актуално в този период.
И е в зависимост и от вашия избор. Процесът не е за ден или два, мъчителен, тъжен, отчайващ, но възобновяващ. Ти дай, каквото се иска от теб, като участник в изживяването на урока, а някой ден може да осъзнаеш, че всъщност нищо не си загубила от това, че по някакъв начин си била откъсната. Напротив. Преди това ще трябва да се справиш с емоциите, които всичко това предизвиква сега в теб.
може би трябва да превъзмогнеш себе си!
Страдам за това, че съм била толкова непреклонна и горда, за да не му простя цяла година. Но няма как да се върна назад.
Точно така.
-
Здравете!
Аз не изпитвам никави лоши чувства към баща си и съм готова да продължим там ,от където сме спрели.Може би и аз се тревожа,че ще изпуснем много години през които ,е можело да споделим много моменти.Още преди да се очуждим окончателно отношенията ни не бяха много..като на баща и дъщеря.Той се ожени повторно и и още тогава нещата се закучиха.Прехвърли отговорностите си на майка си -де факто аз ходех при родителите му ,а не при него,за него достатъчна грижа беше издръжката,която пак майка му ми връчваше.Не си спомням да ми се е обадил по тел.,или да се поинтересувал как съм(лежала съм в болница с анафилатичен щок и той пак не дойде),не е идвал на родителска среща и куп примери още. Вината за това окончателно прекъсване ,мисля има и неговата майка-доста властна жена,готова на всичко да го предпази дори от ситуации,които биха му помогнали да порасне.
Плод на повторния му брак е прекрасният ми брат,който много обичам,но не познавам достатъчно.Детето искаше като по-малко да се виждаме и сме го правили през главата на баща ни.Помня първият път-доведе го майката на баща ни-хвърли се на врата ми,облян в сълзи и ме стискаше толкова силно...беше отделил от паричките си за училище ,за да купи на бебето,т.е дъщеря ми,шоколад-тогава той беше на 9г.!Виждали сме се след това,но винаги тайно.Всички имат един особен страх ли,респект ли да го нарека,от баща ми-особен човек е.Прабаба ми живее с тях и е доста възрастна и болна,тя ме гледаше като малка и много се обичаме,но и нея не мога да виждам.Когато се чуем по телефона все плаче и ме пита"Защо стана така?"Тези неща не мога да преглътна все още.Майка ми е един много добър и духовен човек и ме е научила да не тая лоши чувства и да прощавам,винаги да давам шанс ,защото човек се променя-някой за години,други за часове.Не разбрах какво искаш да кажеш с това да се превъзмогна?Пак казвам -аз не му се сърдя.По-скоро той вижда в мен провала си на съпруг и баща и за това е изпаднал в избирателна амнезия относно мен:))),а и се издигна доста в професията си ,та може би дори е изпитвал срам от това,че дъщеря му е родила дете на 18 години и без брак(спомням си,че не беше ме споменал на едно от работните си места.наложи се да ходим с майка ми там за едни документи и от там казаха,че той не е декларирал друго дете освен сина си???).Твърдял,че не може да ми прости,че съм направила неговата грешка-оженил се е рано и този брак не е просъществувал дълго.Но според мен един аборт можеше да донесе много неща,за които аз да не мога да си простя цял живот. Моите деца не са го виждали никога,за което съжалявам и се надявам все някога той да омекне и това да се промени.Видяхме се когато бях бременна с второто си дете и му предложих да се видим,но той не се обади.Попитах го "Защо?",а той каза,че"така се получават нещата между хората понякога."Не искам да нахалствам и да го притискам-всеки трябва да има правото на свободен избор.След тази среща гневът и болката,разочарованието,обидата изчезнаха.Остана само въпросът-Какво ли щеше да е ако беше различно?
Dragon Lady,благодаря ти,че споделяш нещо толкова лично,оценявам го!
Съжалявам за това,че не си имала повече време с баща си!Били са две години,две години обич,взаимност,близост и топлина.Ако погледнем от този ъгъл ,две години пълни с тези емоции не са достатъчни,но са много пълноценни и прекрасни,особено ако вече си помъдрял и можеш да ги оцениш!
sunrain,
иска ми се да прекъсна прехвърлянето на вина.Иска ми се да направя нужното,но не знам как да открия кое е то.От написаното от теб разбирам,че това си е било заложено още от раждането ми,или греша?
Притеснява ме фактът,че тези неща(всеки встъпва във връзка с багажа си от миналото) се отразяват на моите отношения със мъжът ми.Обичаме се,но някак не гледаме в една посока и сме много различни.За това бях качила и неговата карта,за да погледнете има ли нещо,което да прави отношенията ни невъзможни или прекалено сложни,за да продължат дълго.Не знам дали проблемите ни не са в моето съзнание,минало и неудовлетворение.Чудя се-Лош човек ли съм?Труден?Затворен в собствените си проблеми и вързан към миналото?Обичам природата,животните,искам и опитвам да помогна където и с каквото мога,имам много приятели,но се дъня точно там ,където е най-важно-семейството ми.Иска ми се да се справя и да отгледаме децата ни така,както аз не бях гледана-в разбирателство,хармония и много любов.Ох стана много дълго и объркано,по-скоро с психоаналитичен привкус,за което се извинявам!
За първи път говоря толкова открито за тези неща и ви благодаря от сърце за отговорите,съветите и протегнатата ръка!
Поздрави!
-
И мъжа ти ли е бил зодия Близнаци?
Слънце в 8-ми дом може да показва точно липсващ баща или да има неясноти, около бащата, някаква родова карма. А и факта, че е във Водолей засилва нещата.
Чудя се дали бащата или дядото на баща ти някога са направили същото, което ти и баща ти сте направили? Или нещо със сходен резултат.
Според мен факта, че той има знака Лъв на върха на 12-ти дом покзава, че и той е имал проблеми, свързани с липсващ баща. Така ли е?
Здравей!
Да,зодия близнаци и и той.И той е с труден характер,студен е,а и той разчита на майка си така,както баща ми(в смисъл,че е малко безотговорен).
Бащата на баща ми е много отговорен и грижовен-прекрасен човек!Поне на пръв поглед са много здраво и голямо семейство-живеят заедно 4 поколения (за втори поглед не знам,защото за тези неща там не се говори).За прадядо ми майка ми казва,че е бил съден от народният съд и е починал в следствие на побоите нанесени в затвора.Бил също като дядо ми-добър,благ и интелигентен човек),странно но никой не ми е говорил за него,а аз не съм се замисляла,защото него го е нямало в живота ми.Нито снимка,нищо.
Така че,не ги е изоставил по своя воля,но дядо ми е расъл без баща също.Всъшност той имаше и брат,но той почина на около 50 години и не беше създал семейство,за съжаление.
-
мога само да ти кажа, че не си единствена с проблеми в семейството. ние имахме имотна карма, но майка ми се осъзна малко преди да умре. А ние, тримата - аз, сестра ми и брат дори и за миг не сме си и помисляли, че можем да се скараме заради имоти. Но е обидно. Винаги щях да питая обида, ако майка ми не беше се осъзнала и беше лишила мен и сестра ми изцяло от наследството, което ни се полага. И тука въобще не става дума за материалните неща. Но всичко това ни се пада да го изживеем и то е заложено в нашия хороскоп. Това са нашите уроци и докато не минем през тях, няма как да израснем и да продължим напред.
В случай като този е нужно човек да намери начин да се справи с чувството на отхвърляне.
-
мога само да ти кажа, че не си единствена с проблеми в семейството. ние имахме имотна карма, но майка ми се осъзна малко преди да умре. А ние, тримата - аз, сестра ми и брат дори и за миг не сме си и помисляли, че можем да се скараме заради имоти. Но е обидно. Винаги щях да питая обида, ако майка ми не беше се осъзнала и беше лишила мен и сестра ми изцяло от наследството, което ни се полага. И тука въобще не става дума за материалните неща. Но всичко това ни се пада да го изживеем и то е заложено в нашия хороскоп. Това са нашите уроци и докато не минем през тях, няма как да израснем и да продължим напред.
В случай като този е нужно човек да намери начин да се справи с чувството на отхвърляне.
Абсолютно си права!
Дано да се справя и аз и да се прекъсне омагьосаният кръг.
А с последното изречение улучи право в целта-голям проблем ми е от както се помня.
-
Късането на отношения с майката на детето, респективно и със самото дете, не е задължително да бъде от "безотговорност" или от егоизъм.
Двама от близките ми приятели са прекъснали отношения с майките на децата си, единият и със самото дете. Децата и мъжете, за които говоря са на по-млада възраст от тези, за които се говори по-горе.
Понякога - отношенията в една двойка достигат необозрими мутации. И в такъв случай - и двамата имат вина. Не е логично някак да се търси грешка само в единия.
С времето тези отношения и конфликти се пренасят и върху детето. Особено ако единият от родителите, в случая - майката - го играе "мила, духовна, добра, истинка майка" и в същото време от ранна възраст е склонна да дикриминира другия родител в очите на детето.
Неизбежно вторият по веригата има избор:
1. Борба до смърт със страхотен манипулатор на среща, всичко това на главата на детето
2. Просто да се чупи и да се пробва другаде.
Така си мисля аз.
-
Тъй като и аз съм в сходна ситуация, ще се намеся в разговора. Единствената ми забележка ще е: ЗНАЙТЕ, ЧЕ МЕДАЛЪТ ИМА ДВЕ СТРАНИ.
Усмихната, била си на 19, като си скъсала отношения с баща си. Ти също си била част от тези отношения, затова не обвинявай само него.
Прия, аз съм манипулатор в очите на бившия ми, но пък за мен той постъпи безотговорно, ангажира се с детето ни само с издръжката и заради родителите си, тоест провали и на двама ни с детето живота и после ми каза само "случва се".
Всички знаем, че се случва, но, когато после не са ти помагали и са ти казали "оправяй се сама, това дете си е твое", нещата не са само до погледа на единия родител, а и на другия. Защото въпросите "защо татко си гледа другите деца, а мен не" остават за мен, не за него. И отговора ми се възприема като манипулация, само защото не отговаря на изискванията на другия.
Хора, нека се загледаме в астрологията, защото такива неща се случват с всички, без значение дали всички имат вина или само някои от участниците. :blink:
Ако някой не ме иска, аз не се натискам. Ако не става, не става.... Всеки си носи отговорност за решенията. Вие може друго да правите, друга гледна точка. Затова ги има тези отношения, защото всички сме различни.
-
Понякога - отношенията в една двойка достигат необозрими мутации. И в такъв случай - и двамата имат вина. Не е логично някак да се търси грешка само в единия.
Правилно. За всяка "игра" са нужни двама.
-
За това бях качила и неговата карта,за да погледнете има ли нещо,което да прави отношенията ни невъзможни или прекалено сложни,за да продължат дълго.Не знам дали проблемите ни не са в моето съзнание,минало и неудовлетворение.Чудя се-Лош човек ли съм?Труден?Затворен в собствените си проблеми и вързан към миналото?
Усмихната,
ще продължа още малко, защото ми направиха впечатление твоите мисли...Със сигурност това, което си изживяла в отношенията с баща си се отразява на връзката ти /семейството/. Няма как да е иначе, дори да не го осъзнаваме. Както бях и аз.
Не, ти не си лош човек. Просто трябва да приемеш, че можеш да промениш само себе си и твоето отношение към събитията, но не и другите хора. И да престанеш да поемаш отговорност за всичко в твоето собствено семейство.
Ще споделя още нещо. Моят съпруг също е зодия Близнаци. И аз съм се чудила какво не е наред. И всъщност осъзнах, че той не преживява всичко толкова "навътре" като мен, емоциите му са по-"въздушни". Но това не го прави лош родител, а просто различен родител. И осъзнах, че за децата ми е по-добре да имат и един не толкова емоционален родител - баща си. Донякъде ние двамата реализираме чувствата си и идеите си по отношение на децата по два различни начина - емоционален и интелигентен.
"Свързан към миналото". Това имах предвид, като писах "да превъзмогнеш себе си". Въпреки лошите модели от нашето детство, и незарасналите рани, прости и продължи напред. Няма как да продължиш като се отречеш от миналото си - то е част от теб и то те прави такава. Приеми го и продължи, с ясното съзнание, че няма да позволиш то да определя отношенията ти със съпруга и децата, и въобще - с хората в твоя живот.
:wub:
-
Усмихната, била си на 19, като си скъсала отношения с баща си. Ти също си била част от тези отношения, затова не обвинявай само него.
аз пък си мисля, че родителите са тези, които трябва да проявяват грижа и подкрепа към децата си, това не са отношения на равнопоставеност, родителите трябва да дават повече защото такъв е смисълът на тези отношения.
не отношенията баща-дъщеря да са като между мъж и жена, цупене и "дай ми моето, ти що така се държа, аз това направих, ти какво направи за мен и т.н."
-
И мъжа ти ли е бил зодия Близнаци?
Слънце в 8-ми дом може да показва точно липсващ баща или да има неясноти, около бащата, някаква родова карма. А и факта, че е във Водолей засилва нещата.
Чудя се дали бащата или дядото на баща ти някога са направили същото, което ти и баща ти сте направили? Или нещо със сходен резултат.
Според мен факта, че той има знака Лъв на върха на 12-ти дом покзава, че и той е имал проблеми, свързани с липсващ баща. Така ли е?
Здравей!
Да,зодия близнаци и и той.И той е с труден характер,студен е,а и той разчита на майка си така,както баща ми(в смисъл,че е малко безотговорен).
Любопитно ми е дали в живота си, извън семейството срещаш често също такива мъже, които са безотговорни към своето семейство. Или пък мъже, за които имаш чуството, че те отхвърлят - може да е шеф, може да са познати.
Да ,срещам безотговорни мъже.И от вторите срещам(особено в миналото си).Някак си винаги съм се стремила да бъда приета на всяка цена не само от мъжете,което означава,че едно отхвърляне за мен е било нещо много болезнено.Сега нещата са променени малко или много.
-
Късането на отношения с майката на детето, респективно и със самото дете, не е задължително да бъде от "безотговорност" или от егоизъм.
Двама от близките ми приятели са прекъснали отношения с майките на децата си, единият и със самото дете. Децата и мъжете, за които говоря са на по-млада възраст от тези, за които се говори по-горе.
Понякога - отношенията в една двойка достигат необозрими мутации. И в такъв случай - и двамата имат вина. Не е логично някак да се търси грешка само в единия.
С времето тези отношения и конфликти се пренасят и върху детето. Особено ако единият от родителите, в случая - майката - го играе "мила, духовна, добра, истинка майка" и в същото време от ранна възраст е склонна да дикриминира другия родител в очите на детето.
Неизбежно вторият по веригата има избор:
1. Борба до смърт със страхотен манипулатор на среща, всичко това на главата на детето
2. Просто да се чупи и да се пробва другаде.
Така си мисля аз.
Абсолютно не съм съгласна с теб.
Каквато и мутация да претърпят отношенията между родителите децата не бива да се "забравят",като лош спомен от една болезнена връзка.След един развод ,хората престават да бъдат съпрузи,но това категорично не означава ,че престават да бъдат родители,нали така?Както майката ,така и бащата.
Родителите ми са се оженили много млади.Обичали са се,но намесата на други хора в техните взаимоотношения и тяхната незрялост са довели до този развод.Майка ми не ме е манипулирала никога.Като казах добър и духовен човек имах предвид точно това.Не е била перфектната майка винаги(а и не са нужни такива геройства,мисля),имали сме проблеми и не винаги сме на едно мнение,НО майка ми НИКОГА не ме е настройвала срещу баща ми(което не мога да кажа за него обаче)-напротив,винаги е намирала начин да ми обясни ,защо се е получило така.Също така тя не крие и своята вина за равода им.По- скоро тази борба,наслагване на вина върху единия от двамата,манипулацията,дискриминацията на единият от двамата не е идвала от някой от родителите ми,а от бабите ми,но това е друга тема.
-
Тъй като и аз съм в сходна ситуация, ще се намеся в разговора. Единствената ми забележка ще е: ЗНАЙТЕ, ЧЕ МЕДАЛЪТ ИМА ДВЕ СТРАНИ.
Усмихната, била си на 19, като си скъсала отношения с баща си. Ти също си била част от тези отношения, затова не обвинявай само него.
Прия, аз съм манипулатор в очите на бившия ми, но пък за мен той постъпи безотговорно, ангажира се с детето ни само с издръжката и заради родителите си, тоест провали и на двама ни с детето живота и после ми каза само "случва се".
Всички знаем, че се случва, но, когато после не са ти помагали и са ти казали "оправяй се сама, това дете си е твое", нещата не са само до погледа на единия родител, а и на другия. Защото въпросите "защо татко си гледа другите деца, а мен не" остават за мен, не за него. И отговора ми се възприема като манипулация, само защото не отговаря на изискванията на другия.
Хора, нека се загледаме в астрологията, защото такива неща се случват с всички, без значение дали всички имат вина или само някои от участниците. :blink:
Ако някой не ме иска, аз не се натискам. Ако не става, не става.... Всеки си носи отговорност за решенията. Вие може друго да правите, друга гледна точка. Затова ги има тези отношения, защото всички сме различни.
Едно дете не може да бъде отговорно за действията на родителите си.Бащата е този,който трябва да съхрани връзката с детето си.Дори на 18(т.е вече голяма)как бих могла да споделя вината с него?Той е този ,който не желае контакт с мен.Поне да беше ме опознал преди да ме отхвърли,той не знае нищо за мен,не знае какво обичам,какво ме разсмива,кое ме кара да плача.Държанието му е такова все едно съм някаква крадла,проститутка или убийца.А аз просто му родих внучка.
Коя вина,казваш да споделя?
Съжалявам ,че това се е случило и с твоето семейство.Мъчно ми е ,че децата трябва да живеят с мисълта,че някой(татко им,с който до вчера са живели и играли заедно,чиято ръка ги е закриляла,е не винаги,но в повечето случаи)вече не ги иска,защото вече има ново семейство.На детето не може да му обясниш,че то няма вина за решението на татко му.
Мисля,че няма за какво да изпитвам вина.Нито съм първата,нито последната,която е родила на 18.
-
За това бях качила и неговата карта,за да погледнете има ли нещо,което да прави отношенията ни невъзможни или прекалено сложни,за да продължат дълго.Не знам дали проблемите ни не са в моето съзнание,минало и неудовлетворение.Чудя се-Лош човек ли съм?Труден?Затворен в собствените си проблеми и вързан към миналото?
Усмихната,
ще продължа още малко, защото ми направиха впечатление твоите мисли...Със сигурност това, което си изживяла в отношенията с баща си се отразява на връзката ти /семейството/. Няма как да е иначе, дори да не го осъзнаваме. Както бях и аз.
Не, ти не си лош човек. Просто трябва да приемеш, че можеш да промениш само себе си и твоето отношение към събитията, но не и другите хора. И да престанеш да поемаш отговорност за всичко в твоето собствено семейство.
Ще споделя още нещо. Моят съпруг също е зодия Близнаци. И аз съм се чудила какво не е наред. И всъщност осъзнах, че той не преживява всичко толкова "навътре" като мен, емоциите му са по-"въздушни". Но това не го прави лош родител, а просто различен родител. И осъзнах, че за децата ми е по-добре да имат и един не толкова емоционален родител - баща си. Донякъде ние двамата реализираме чувствата си и идеите си по отношение на децата по два различни начина - емоционален и интелигентен.
"Свързан към миналото". Това имах предвид, като писах "да превъзмогнеш себе си". Въпреки лошите модели от нашето детство, и незарасналите рани, прости и продължи напред. Няма как да продължиш като се отречеш от миналото си - то е част от теб и то те прави такава. Приеми го и продължи, с ясното съзнание, че няма да позволиш то да определя отношенията ти със съпруга и децата, и въобще - с хората в твоя живот.
:wub:
Dragon Lady,точно така е-трябва да приема,че мога да променя само себе си.Често съм се чувствала отговорна за разни неща случили се не само в семейството ми ,ами и по принцип.
Относно мъжът ми да, така стоят нещата и при нас-аз съм много чувствителна и романтична,а за него това са неща, които ги има само по филмите и романите.Точната дума за него е въздушен,но и много студен(често и към децата дори).Зная,че ако някой не те обича така,както на теб ти се иска ,не означава,че не те обича,но въпреки това понякога се чувства точно така-неоценена и необичана.Също ми идва на баир това,че не ми помага особено във възпитанието на децата,но...такъв е.Поне за сега.
Благодаря ти ,че вникна в проблема ми и се опитваш да ми дадеш точните съвети :58:
-
Лице на 18 годишна възраст не е дете, дори според Наказателния кодекс ;) В България.
-
Усмихната, била си на 19, като си скъсала отношения с баща си. Ти също си била част от тези отношения, затова не обвинявай само него.
аз пък си мисля, че родителите са тези, които трябва да проявяват грижа и подкрепа към децата си, това не са отношения на равнопоставеност, родителите трябва да дават повече защото такъв е смисълът на тези отношения.
не отношенията баща-дъщеря да са като между мъж и жена, цупене и "дай ми моето, ти що така се държа, аз това направих, ти какво направи за мен и т.н."
Абсолютно подкрепям!
Няма как детето да носи отговорност-нали е дете.Ако нещо имаме разногласия с моите деца не чакам те да ми се извиняват или да подведат разговора.Сядаме ,говорим ,изясняваме се и пак си се обичаме.
Да не казвам голяма дума,но не ми се вярва да обърна гръб на детето си и да го игнорирам с години,защото не е направило нещо както аз съм сметнала за правилно.Нали децата ни не са наша собственост.Ние можем само да ги напътстваме,насърчаваме и съветваме,защото те са си личности различни от нас със своите желания,мисли и характер.Пък и ако кривне някъде това може би е знак за родителите,че някъде нещо е пропуснали или сбъркали във възпитанието,защото до някъде децата са отражение на своите родители.
Старая се и се надявам да не повторя грешките на моите родители спрямо децата си!Гледам да се информирам от книги или интернет как точно трябва да възпитавам и да се държа с тях.Дано се справя,защото е много трудно да си родител,колкото и клиширано да звучи.
-
Абсолютно подкрепям!
Няма как детето да носи отговорност-нали е дете.Ако нещо имаме разногласия с моите деца не чакам те да ми се извиняват или да подведат разговора.Сядаме ,говорим ,изясняваме се и пак си се обичаме.
Да не казвам голяма дума,но не ми се вярва да обърна гръб на детето си и да го игнорирам с години,защото не е направило нещо както аз съм сметнала за правилно.Нали децата ни не са наша собственост.Ние можем само да ги напътстваме,насърчаваме и съветваме,защото те са си личности различни от нас със своите желания,мисли и характер.Пък и ако кривне някъде това може би е знак за родителите,че някъде нещо е пропуснали или сбъркали във възпитанието,защото до някъде децата са отражение на своите родители.
Старая се и се надявам да не повторя грешките на моите родители спрямо децата си!Гледам да се информирам от книги или интернет как точно трябва да възпитавам и да се държа с тях.Дано се справя,защото е много трудно да си родител,колкото и клиширано да звучи.
Значи - горният пост е изключително наивен. И твърде опростяващ една адски сложна материя като отношенията между родители и техните отрочета.
Аз съм дете на моите родители. От 16 годишн работя и печеля пари. На 18 се изнесох от тях. Междувременно в отношенията ни се случиха много неща - и конфликти, и по вина на тях, и по мои инициативи.
До ден днешен се обвиняваме взаимно и не можем да си простим някои избори.
Но - без всякаква претенция моето семейство да е идеално - защото то не е, и защото родителите ми и аз сме истински откачалки, ще кажа следното:
Не, не всички постъпки на децата са отговорност на родителите. Ако едно дете прави фатална грешка, и не успее да убеди родителите си, че тя е оправдана - няма никаква почва да иска оправдание. Особено ако е било предупредено да не я прави. Предварително.
Не е нужно да се разбираме с родителите си. И нямаме право да искаме от тях да ни разбират за всичко.Ако въпреки тяхно категорично неодобрение решим да направим каквото сме си поискали - нямаме право да търсим сметка, че връзки се прекъсват от отсрещната страна.
На моя приятелка преди години й беше поставен ултиатум: "Или се разделяш с това момче и се прибираш при нас в родния град, или късаме връзки с теб завинаги!" Тя дълго мисли защото с момчето се обичаха истински, той беше читав, но беше чужденец, искаха да се женят. И избра родителите си.
Всяко поколение носи своите си закостенелости. Моите родители имат едни - по-младите и по-старите от тях - други. Не би трябвало да съдим кои са по-морални и адекватни от другите.
Изборът си е наш. И сме длъжни да си носим последствията.
В заключение - към днешна дата родителите ми са възрастни, и се нуждаят от мен, въпреки, че години наред имахме доста делови отношения в резултат на взаимно неразбиране, последните години те разчитат на помощта ми, която им е жизнено важна. И аз избрах да им я дам.
Толкова.
Една статийка на английски за влиянието на бащата, най-вече при женската психология:
http://www.psychologies.co.uk/family/fathers-influence/
-
Лице на 18 годишна възраст не е дете, дори според Наказателния кодекс ;) В България.
Ами ето,аз съм си го казала-"Дори на 18(т.е вече голяма)как бих могла да споделя вината с него?".И в никакъв случай не съм се опитвала да се скрия зад непълнолетието си.Тук става въпрос за друго-детето си остава дете за своите родители за цял живот.Да ,аз съм била достатъчно голяма ,за да гласувам и да родя без някой да иска неговия подпис,но дали съм била достатъчно голяма да взимам правилните решения?Човек го учат не самите години,а житейския опит,който трупа през тях.За това говорех аз.
-
Противоречиш си. Подчертаваш, че децата остават деца на родителите си до гроб, и дори след 18 години не умеят да правят правилни избори, но преди това каза, че децата са личности, и трябва да бъдат отглеждани като личности със свободна воля и свои си избори?!?
Човек със свободна воля, който е личност - не може да иска да бъде разглеждан като дете. Роднинските връзки са или патриархални - детето ходи по свирката на тате до гроб и се уповава на него - пак до гроб, или го играе личност, тръгва си след 18тия РД, жени се, ражда, и т/н/ - свои си грешки/правилности изковава - но не търси сметка на тате за прекъснати връзки.
-
Противоречиш си. Подчертаваш, че децата остават деца на родителите си до гроб, и дори след 18 години не умеят да правят правилни избори, но преди това каза, че децата са личности, и трябва да бъдат отглеждани като личности със свободна воля и свои си избори?!?
Човек със свободна воля, който е личност - не може да иска да бъде разглеждан като дете. Роднинските връзки са или патриархални - детето ходи по свирката на тате до гроб и се уповава на него - пак до гроб, или го играе личност, тръгва си след 18тия РД, жени се, ражда, и т/н/ - свои си грешки/правилности изковава - но не търси сметка на тате за прекъснати връзки.
Не виждам къде си противореча.По скоро виждам,че перифразираш казаното от мен и явно го интерпретираш по свой начин.
Децата остават деца на родителите ,не като бреме за което,родителите да се грижат до гроб-такива неща не понасям,а като усещане на самият родител към детето(надявам се се изразих по-ясно сега).Понякога децата мислят по-правилно и взимат по-верни решения от възрастните-никъде не съм твърдила обратното!.Аз също дълго време съм била глава на семейство и то на години на които,това не е нещо нормално.Не обвинявам никого за собствените си избори и грешки,но казвам,че те може би са щели да бъдат по-различни избори и по-различни грешки,ако в животът ми присъстваше и баща.Относно връзките в семейството-в началото ,когато детето е малко е нормално отношенията да бъдат патриархални,лошо е ако останат такива и в по-зряла възраст,поне според мен.Не съм била зависима от никого,когато възрастта ми не е предполагала такава зависимост.Имало е моменти аз да помагам на семейството си,а не то на мен,така ,че определено съм независим човек.
Не разбирам,инфантилна ли се опитваш да ме изкараш?
-
Моите уважения priyq ама така като ви чета си миля ,че оправдавате една такава постъпка като на въпросния баща?И според вас едно дете или си взима живота и е абсолютно самостоятелно или играе по свирката на баща си цял живот,така ли?Това е меко казано несериозно.Идеята е родителя да е обгрижващ и да е за пример,да е винаги до детето си било за съвет или утеха,подчертавам - независимо на колко години е то!И така когато един ден родителя разчита на детето си защото се нуждае от него,то да се отзове с любов а не по задължение.За съжаление Усмихната просто не е случила на баща!
-
Абсолютно подкрепям!
Няма как детето да носи отговорност-нали е дете.Ако нещо имаме разногласия с моите деца не чакам те да ми се извиняват или да подведат разговора.Сядаме ,говорим ,изясняваме се и пак си се обичаме.
Да не казвам голяма дума,но не ми се вярва да обърна гръб на детето си и да го игнорирам с години,защото не е направило нещо както аз съм сметнала за правилно.Нали децата ни не са наша собственост.Ние можем само да ги напътстваме,насърчаваме и съветваме,защото те са си личности различни от нас със своите желания,мисли и характер.Пък и ако кривне някъде това може би е знак за родителите,че някъде нещо е пропуснали или сбъркали във възпитанието,защото до някъде децата са отражение на своите родители.
Старая се и се надявам да не повторя грешките на моите родители спрямо децата си!Гледам да се информирам от книги или интернет как точно трябва да възпитавам и да се държа с тях.Дано се справя,защото е много трудно да си родител,колкото и клиширано да звучи.
Значи - горният пост е изключително наивен. И твърде опростяващ една адски сложна материя като отношенията между родители и техните отрочета.
Аз съм дете на моите родители. От 16 годишн работя и печеля пари. На 18 се изнесох от тях. Междувременно в отношенията ни се случиха много неща - и конфликти, и по вина на тях, и по мои инициативи.
До ден днешен се обвиняваме взаимно и не можем да си простим някои избори.
Но - без всякаква претенция моето семейство да е идеално - защото то не е, и защото родителите ми и аз сме истински откачалки, ще кажа следното:
Не, не всички постъпки на децата са отговорност на родителите. Ако едно дете прави фатална грешка, и не успее да убеди родителите си, че тя е оправдана - няма никаква почва да иска оправдание. Особено ако е било предупредено да не я прави. Предварително.
Не е нужно да се разбираме с родителите си. И нямаме право да искаме от тях да ни разбират за всичко.Ако въпреки тяхно категорично неодобрение решим да направим каквото сме си поискали - нямаме право да търсим сметка, че връзки се прекъсват от отсрещната страна.
На моя приятелка преди години й беше поставен ултиатум: "Или се разделяш с това момче и се прибираш при нас в родния град, или късаме връзки с теб завинаги!" Тя дълго мисли защото с момчето се обичаха истински, той беше читав, но беше чужденец, искаха да се женят. И избра родителите си.
Всяко поколение носи своите си закостенелости. Моите родители имат едни - по-младите и по-старите от тях - други. Не би трябвало да съдим кои са по-морални и адекватни от другите.
Изборът си е наш. И сме длъжни да си носим последствията.
В заключение - към днешна дата родителите ми са възрастни, и се нуждаят от мен, въпреки, че години наред имахме доста делови отношения в резултат на взаимно неразбиране, последните години те разчитат на помощта ми, която им е жизнено важна. И аз избрах да им я дам.
Толкова.
Една статийка на английски за влиянието на бащата, най-вече при женската психология:
http://www.psychologies.co.uk/family/fathers-influence/
Не виждам нищо наивно тук.Просто съм изложила моето виждане.Не твърдя и,че родителите винаги са отговорни за решенията взети от отрочетата им-това и казах-може да ги посъветваме за добро,но крайният избор е на самият човек.А относно ултиматумите-тях ги поставят слабите и страхливите хора.Няма как детето ти да престане да ти бъде дете,само защото свързва живота си с някой,който ти намираш за неподходящ.Звучи ми абсурдно.
Ясно е ,че гледните ни точки са коренно различни.
П.П-Благодаря за статията,ще я прочета с интерес.Може да открия някой отговор за себе си! :blink:
-
Моите уважения priyq ама така като ви чета си миля ,че оправдавате една такава постъпка като на въпросния баща?И според вас едно дете или си взима живота и е абсолютно самостоятелно или играе по свирката на баща си цял живот,така ли?Това е меко казано несериозно.Идеята е родителя да е обгрижващ и да е за пример,да е винаги до детето си било за съвет или утеха,подчертавам - независимо на колко години е то!И така когато един ден родителя разчита на детето си защото се нуждае от него,то да се отзове с любов а не по задължение.За съжаление Усмихната просто не е случила на баща!
Много точно казано!
-
priyq,тук мога да се съглася с теб-"Ако едно дете прави фатална грешка, и не успее да убеди родителите си, че тя е оправдана - няма никаква почва да иска оправдание. Особено ако е било предупредено да не я прави. Предварително."
Но се чудя значи ли това,че трябва то да бъде низгвернато заради взетото решение?
"Не е нужно да се разбираме с родителите си. И нямаме право да искаме от тях да ни разбират за всичко.Ако въпреки тяхно категорично неодобрение решим да направим каквото сме си поискали - нямаме право да търсим сметка, че връзки се прекъсват от отсрещната страна."-Така е,но какво би накарало един обичащ и всеотдаен родител да се откаже от детето си?
-
...Така е,но какво би накарало един обичащ и всеотдаен родител да се откаже от детето си?
Времената, в които той е израснал и се оформил като личност са били различни, мисленето му е различно от твоето. От значение е и как е бил възпитаван, какви са били неговите родители... За да разбереш напълно един човек трябва да се въплатиш в него и да изживееш живота му, което е невъзможно. Затова му прости /дори и само мислено/ и продължи напред. Ако той не желае да се сдобрите ...няма какво да се направи, такъв е животът:)
-
Може би е така.Аз гледам как аз бих постъпила спрямо моите деца.
Иначе той е млад човек-на 46 години е,но това не пречи да е закостенял в мисленето си.
Такъв е животът...ами права си! :blink:Ще трябва да се превъзмогва май :blink:.
Мисля ,че няколко срещи с психолог,както ме посъветва някой по-напред в темата,ще ми се отразят благотворно.Вече съм голям човек,имам собствени деца,но когато става въпрос за него имам чувството,че съм малко дете.Когато се видяхме преди 2 години и нещо,като застанах до него и го погледнах,даже изпитах някакъв страх-току виж ме ошамарил ;D . Е, накрая когато се отдалечих на прилично разстояние ме попита"Поне кажи как си със здравето?" и си викам-ето,станахме свидетели на разчупването на арктическият лед!Е да,ама -не! ;D
Само мое впечатление ли е или Близнаците наистина прощават трудно?
-
Аз съм Близнак и наистина прощавам адски трудно. Взаимоотношенията и с моя баща не са добри, като малки отсъстваше често, след развода, аз вече бях пълнолетна, пък изобщо не желаеше да ни вижда със сестра ми, все едно ние бяхме виновни, правихме опити да се видим с него, но той показваше незаинтерсованост.
Детето ми е на почти 4 и той не го е виждал, а живеем в един град. Беше ми мъчно, но приех решението му и някакси заживях с тази мисъл. В началото на месеца обаче, се видяхме поради трагедия с роднина, и дали от слабост ...или е осъзнал грешката си и е мислил за нас, а просто гордостта му е пречила да ни потърси, започна да ни прегръща и целува...и каза, че ще се обади :'(....и ние със сестра ми сега наивно вярваме, че нащата ще се оправят .....кръвта вода не става са казали хората.
Мама винаги ми е казвала, че имам неговия характер ...а аз не бих постъпила така с детето си ...качвам синастрията
-
Защо слагаш твоята синастрия с баща си? Сложи тази на баща ти и майка ти. Вашите взаимоотношения са плод на техните взаимоотношения. :blink:
-
тригон на слънцата :-\ много ми е странно защо се получава така, аз също имам тригон точен май до градус с баща ми.
-
Ако все пак те интересува в личен план какви могат да бъдат препъни камъчетата, аз виждам една много добра синастрия между вас, с изключение на съвпада между негов Марс и твоята Луната, а също така и квадратът между твоя Юпитер и неговата Луна. Тези аспекти могат да доведат до неконтролируем изблик на емоциите.
-
тригон на слънцата :-\ много ми е странно защо се получава така, аз също имам тригон точен май до градус с баща ми.
какво искаш да кажеш? Моят баща никога не ни е изоставял, а имаме тригон на Слънцата.
-
Stella, права си :) моя грешка, реших, че след като става въпрос за баща ми трябва нашата синастрия :)
-
Зная,че ако някой не те обича така,както на теб ти се иска ,не означава,че не те обича,но въпреки това понякога се чувства точно така-неоценена и необичана.Също ми идва на баир това,че не ми помага особено във възпитанието на децата,но...такъв е.Поне за сега.
Усмихната, радвам се, че съм помогнала по-някакъв начин.
Искам само да споделя, че отношенията в едно семейство са динамични. Конкретно до моя Близнак - не помагаше вкъщи, не се ангажираше с децата по-никакъв начин, чувствах се като теб - самотна, неоценена. А сега...той се превърна в мен, след толкова години :P
Пише домашни с децата, готви им, води ги на тренировки. Даже ревнувам от новите им отношения, въпреки че толкова години се тръшках, говорих и се опитвах да го променя.
Та исках да кажа, хората се променят - и твоят съпруг един ден ще види тази ситуация и нещата различно.
Колкото до отношенията с родителите - има един израз - "безусловна обич". Това обяснява нещата. Обичат те и те подкрепят дори когато си на 30, дори когато грешиш, дори когато си ги разочаровал и обидил, и ти прощават. Не казвам, че е лесно и че всеки може да го направи, но това е обичта между родител и дете. Опитвам се да бъда такъв родител. И категорично не приемам, че другото е нормално. Независимо от изборите, които правим и от грешките ни.
:blink:
-
Марсовата квадратура помежду им предполага конфликти, в това число и разрешаване на спорните въпроси със сила. И двамата са пълнолунни - с опозиция между светилата, което налага огромни компромиси в брака и съжителството с друг човек, но те се научават с течение на времето. Проблемът тук е, че няма никаква съвместимост между светилата. Неговите са въздушно-огнени, а нейните са земно-водни.
-
Препоръчвам тази книга на всички родители : http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=496 (http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=496)
-
Препоръчвам тази книга на всички родители : http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=496 (http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=496)
Благодаря ,venerra!Звучи интересно и може би ще е полезна :blink:!
-
Зная,че ако някой не те обича така,както на теб ти се иска ,не означава,че не те обича,но въпреки това понякога се чувства точно така-неоценена и необичана.Също ми идва на баир това,че не ми помага особено във възпитанието на децата,но...такъв е.Поне за сега.
Усмихната, радвам се, че съм помогнала по-някакъв начин.
Искам само да споделя, че отношенията в едно семейство са динамични. Конкретно до моя Близнак - не помагаше вкъщи, не се ангажираше с децата по-никакъв начин, чувствах се като теб - самотна, неоценена. А сега...той се превърна в мен, след толкова години :P
Пише домашни с децата, готви им, води ги на тренировки. Даже ревнувам от новите им отношения, въпреки че толкова години се тръшках, говорих и се опитвах да го променя.
Та исках да кажа, хората се променят - и твоят съпруг един ден ще види тази ситуация и нещата различно.
Колкото до отношенията с родителите - има един израз - "безусловна обич". Това обяснява нещата. Обичат те и те подкрепят дори когато си на 30, дори когато грешиш, дори когато си ги разочаровал и обидил, и ти прощават. Не казвам, че е лесно и че всеки може да го направи, но това е обичта между родител и дете. Опитвам се да бъда такъв родител. И категорично не приемам, че другото е нормално. Независимо от изборите, които правим и от грешките ни.
:blink:
Голямо благодаря,Dragon Lady :wub:!Добре ще ми дойде да се пообърнат нещата и при нас.Така смятам,че и ще ме разбере по-добре ,т.е ако поживее малко като мен :blink:.
Оптимизмът ме държи изправна и...усмихната ;D
П.П-Безусловна обич!С този израз се изчерпва всичко,което исках да кажа по-горе!
Дано повече деца да се радват на такава!
-
Аз съм Близнак и наистина прощавам адски трудно. Взаимоотношенията и с моя баща не са добри, като малки отсъстваше често, след развода, аз вече бях пълнолетна, пък изобщо не желаеше да ни вижда със сестра ми, все едно ние бяхме виновни, правихме опити да се видим с него, но той показваше незаинтерсованост.
Детето ми е на почти 4 и той не го е виждал, а живеем в един град. Беше ми мъчно, но приех решението му и някакси заживях с тази мисъл. В началото на месеца обаче, се видяхме поради трагедия с роднина, и дали от слабост ...или е осъзнал грешката си и е мислил за нас, а просто гордостта му е пречила да ни потърси, започна да ни прегръща и целува...и каза, че ще се обади :'(....и ние със сестра ми сега наивно вярваме, че нащата ще се оправят .....кръвта вода не става са казали хората.
Мама винаги ми е казвала, че имам неговия характер ...а аз не бих постъпила така с детето си ...качвам синастрията
Много е гадно усещането.Пожелавам ви ,баща ви да се вразуми и да си спомни колко е хубаво да можеш да прегърнеш децата си!
Успех!
-
Ако все пак те интересува в личен план какви могат да бъдат препъни камъчетата, аз виждам една много добра синастрия между вас, с изключение на съвпада между негов Марс и твоята Луната, а също така и квадратът между твоя Юпитер и неговата Луна. Тези аспекти могат да доведат до неконтролируем изблик на емоциите.
Възможно е той в твое лице да вижда отразен себе си.скритата си част-анимата.И особенно с Асц.Лъв за нищо на света няма да си го признае.Ще предпочита да се обърне на другата страна.Не че ти имаш персонална вина.Всеки друг с подобна карта спрямо неговата ще е в същата позиция като теб.На него не му харасва това,което вижда в огледалото а ти го оживявяш това,като кошмар в будно състояние му се струваш.Ако няма достатъчно смелост да си го признае,което не е задължително не се набирай повече.Приеми, че си направила каквото трябва,пък да става каквото ще.Това,че някой е станал родител или е навършил опредена възраст не е критерий за човечност,нито за разбиране нито за каквото и да било друго.Онова зад теб /миналото/няма да избяга,все ще си е там.Така,че гледай бъдещето,то е по важно.Успех :blink: