Огорчението и недоволството могат да се превърнат в най- мощен стимул за промяна, ако се откажем да останем на нивото на недоволството и решим да се движим в посока решаване на проблема.
Имах учител, който разказа следната история:
"През 50-е години, когато се срещаха малко коли по улиците, нашето семейство имаше кола и друга рядкост за това време - майка я караше. Тя обаче нямаше голям опит в кормуването и като се зададеше насреща кола, майка гледаше в нея, вместо в пътя пред себе си. Това я караше неволно да завърта кормилото и да направлява нашата кола срещу отсрещната, та веднъж едва не се блъснахме.
Какво искам да ви кажа с това? Че ние се движим натам, накъдето гледаме."
Ако се ограничим само с това да търсим вина - дали у нас или у другите - се движим в затворен кръг. Имам приятелка, която се занимава само с това от 4 години по отношение на една връзка, резултатът бе, че човекът се отдръпна, а тя все преживя едни и същи минали ситуации или ги разказва за 16-и път, ако ме хване за слушател.
Енергията ни се движи в посоката, която сме визирали. Или там, където ни тече мисълта, натам се движи и енергията ни. Ако мисълта ни се занимава изключително с миналото и с неудачите, то тя се заплита там и не може да промени нищо, освен да засили огорчението. Вера Биркенбиел твърди, че мнoгoкратното споделяне на неприятности не облекчава, както се е смятало винаги, а напротив - кара човека отново и отново да преживее стресирали го веднъж ситуации, при което нещастието се потенцира. При радост, естествено е приятно мнoгoкратно да се изживее един щастлив отминал миг.