Да, това не ми харесва при астропсихолозите и тъй наречената "проекция", че е силно застъпена тезата за това, че всичко, което срещаме и ни се случва навън, е само отражение на това, което е вътре в нас. Но по този начин "огледалото" не може да бъде перфектно, тъй като в ролята му отсреща се явява жив /и също така несъвършен като всеки от нас/ човек, група, общност, колектив.
И смея да твърдя, че изкривяването на отразения образ е просто неизбежно, защото насреща си имаме човешко, простосмъртно същество/същества като нас самите. И се получава едно взаимно отразяване и изкривяване - понякога до такава степен, в която сам не можеш да се познаеш... но "онзи отсреща" те 'вижда' именно такъв. Защото и той може би вижда това, което иска/очаква да види. Не се ли получава тогава един затворен кръг? :blink: