Сладурка, реално връзката /сребърната нишка, която ме свързваше с него/ трая точно 18 години, реално съм живяла с него близо 3 години зад граница...и то 10 години след като имахме бурен роман - бяхме луди и млади...Внезапно хлътнах - просто първия ден още с него се изконсумирахме и после той като ме грабна за ръката - някакъв невидим дух ме отнесе...Това е изживяване, което няма как да се опише...Но аз избягах...страстите бяха много обсебващи, а той беше обвързан...3 години след това аз бях се прибрала от скитане от чужбина, бременна и без мъж и той се появи, искаше да ме отнесе със себе си, но аз бях толкова уморена от странстване и с бебе в корема...нямаше как, отказах му. 10 години след първата ни среща той отново се появи в живота ми, след друга криза в моя живот /неизживяна любов - и нея си изживях вече/. Тук вече поех подадената ръка, колкото и да ме беше страх /в началото на запознанството ни знаех, че след 10 години пак ще се срещнем/ - казах си, ако не рискувам, няма как да се отърся от тази болка. Изживях 2 години и половина в живота си в Германия и смея да твърдя, че към този момент, това са били едни от най-щастливите ми години, въпреки трудностите. Но, когато някои неща са предопределени няма как да избягаме, майка почина, плановете ни за съвместен живот се разбиха на пух и прах. Приех го като знак...жена му, с която са разведени реално и с години е живяла сама с децата му се появи, усети че го губи....срещнахме се у тях, покани ме на кафе, беше ми направила кафе, купила ми кифли - поговорихме си, бяхме се съюзили пред него срещу него...Но на изпроводях й казах, че той винаги я е обичал, което си е така..покани ме вечерта след работа да се видим тримата само и да се разберем, ако ще се взимаме с него...Не отидох, защото виждах болката й, пожелах им със СМС - да имат дълъг и щастлив живот заедно...Той ме потърси още няколко пъти след това...Последният път, когато се видяхме лице в лице, беше когато почина майка му и той се прибра, от човещина отидох лично да му поднеса съболезнованията си....Тогава проумях, че аз съм била скалата, на която се е опирал, която съм му давала сили, беше за един кратък момент - 2-3 минути и тогава усетих как се отскубнах от него...Някак отгоре - както бях се закачила, така и се откачих след 18 години....Та, Сладурка, отношенията са доста сложни - а преживяното с него е за роман...Не знам при теб как е, бих те посъветвала да действаш така, както сърцето ти подсказва - то не лъже, да направиш всичко каквото зависи от теб, а горе Всевишния ще ти даде това, което ти се полага и ще се погрижи за теб...