По т.2 въпросът е дали говориш просто за секс в любовна връзка, защото аз говоря за десетилетно съжителство и въпреки че преки сексуални проблеми не сме имали, психологическите проблеми на връзката се облякоха в сексуални окраски на фино отхвърляне. Защото според мен Плутон/Венера освен страст, всъщност представлява нещо много по-различно - Венера е това, което е ценно и желано, което изгражда идентичността ни по някакъв начин, а Плутон е една сила, която може да те просветли или да ти спретне испанска инквизиция. И като ги съберем двете се получава чудесен секс, който обаче не се дава често (плутонова манипулация), намеква за някаква нечистота (пак Плутон и неговата мания за чисто) и всъщност всичко това с крайна и неосъзната (Плутон) цел, да накараш другия да не се чувства желан (Венера), заслужаващ, ценен, а това пряко се отразява на външния му вид, който се отпуска и занемарява по мистериозен начин (Венера) и в края на краищата партньорът ти започва истински да те притежава (Плутон), защото в този вид никой друг не би искал да те погледне. И тук в зависимост от други фактори на Плутоновия партньор, той сам може да се отврати от това, което е постигнал (пак плутонова реакция), което е описано в една книга "Историята на О" и която препоръчвам да не се чете, а може и друго да направи - особено ако той самият има квадрати към съответните планети (женски в мъжка карта при плутонов мъж, например), където много да го кефи жена му да е затворена вкъщи, да не е особено привлекателна за другите (нищо, че и за него не е), но пък си е негова. Ей това мога да кажа за същински разгърнат квадрат Плутон/Венера. И разбира се, това не означава, че всички ще го разгърнат, в тази синастрия е двоен, само че там, където в квадрата единият е Венера, в огледалния аспект е Плутон, но той е тригон. Въпреки всичко, тригонът според мен само дозамазва игрите на манипулация, пак подчертавам, те са напълно неосъзнати и за двете страни. Още един ход напред в играта, венериният партньор, лишен от своята Венера, започва да се чувства непълноценен във венерино отношение (външен вид, самочувствие, самооценка, секс) и започва да търси начини това да се оправи, но всички опити да говори с Плутон се превръщат точно в това - в "среща с Плутон". В края на краищата след години се натрупва такова неудовлетворение, което ако не се изкара на повъръхността със скандали (които не всички синастрии позволяват) или с психотерапия да речем, венериният партньор стига до изпитаното средство на декомпенсацията, където започва да се стреми към външно ценни признаци, за да навакса на липсата на вътрешни. Например започва да се стреми към брак с плутоновия си партньор (който може да не иска или да му е безразлично, той все пак притежава венериното си другарче и без такава обвързаност), за да докаже външно, че е ценен, че някой го иска. Ако е накърнена женската сексуалност, започва се стремеж към деца, който също е компенсаторен, доказателство за това, че жената е желана и полово активна, без това да елиминира здравите моменти в желанието за деца. Ако се чудите, кое е здраво и кое - не, тестът е фантазия за дете по принцип, фантазия за дете с този човек, фантазия за дете с някой друг, фантазия за живот без деца, и се наблюдават разликите в чувствата. Например желанието за дете може да остане, ако се махне плутоновия приятел, но ако той се добави, към идиличната картинка добавяме и чувство на неясен, но осезаем страх и усещане за тежест (Плутон). Това може напълно да отсъства при фантазия за друг конкретен потенциален баща. Темата не е изолирана, защото възпроизводството също е с участието на Плутон и смятам, че много двойки създават семейства и деца, задвижвани от такива неосъзнати механизми. Отиваме още една крачка напред в развитието на отношенията Венера/Плутон и решаваме, че венериният другар изведнъж се откъсва от зависимостта си (дори и против своето желание), защото да кажем попада под друга зависимост и тогава плутоновият партньор усещайки, че губи властта си, изведнъж след години на безразличие или съпротиви, решава, че е време да се ожени, да направи някое дете и дори не може да обясни мотивацията си, при това не губи нито час, а действа!
Не бива обаче да се подвеждате, че всеки квадрат Венера/Плутон ще протече по този начин, нищо подобно! Направих това описание като пример за психологически анализ на взаимоотношенията, който дава много повече информация от простата констатация, че никои си имали квадрат Венера/Плутон. Анализ може да се направи само ако се познават наталните карти на двамата, което е задължително преди да се гледа каквато и да е синастрия. За да се стигне до такъв сценарий, трябва да открием, че Венерата на венериния партньор е с три квадрата и ни един положителен аспект, което вече ни е съобщило, че този човек има изначални проблеми с идентичността, с чувство за малоценност и влиза в зависим тип отношения, защото този квадрат на Венера към Плутон го има най-напред в собствената си карта. И хич не може да се сърди на плутоновото си другарче, че е било така добро, да вземе и да онагледи във връзката собствената бомба със закъснител, ами вместо това трябва да се хване и да си разреши квадратурите. Освен това преди всякакви синастрични анализи, трябва да сме забелязали вече, че плутоновият партньор си има квадрат луна/венера, и понеже той е мъж, винаги ще му е трудно да има и жена, и любовница в лицето на една и съща жена. Докато е любовница (и тя разиграва неговата Венера от квадрата му), той се мъчи да я спечели по лунния начин, като се превръща в тих и сигурен пристан за нея, но спечели ли я, тя се превръща в тихия пристан за него по домашни чехли и с чорлава коса, и удивително, на него му харесва, защото тогава тя е Луната, а той е Венерата и това е много по-приятно, така се чувстваш по-стойностен някак си. При това, това му е наталният аспект, а не е синастричен. Така че не гледайте синастрии, преди да сте наясно, какво ще се натресе във връзката от всеки от двамата. И разбира се, това не може да не е отразено и в синастрията, но това винаги е вторично, ние се задържаме с партньори, които ни помагат да разрешим вътрешните си конфликти. В тази синастрия, Луна/Венера на двамата са в квадратиращи се кардинални знаци, макар да нямат квадрат като аспект, а Венера/Луна са в куинконс. На всичко отгоре и двамата се оказват със съвпад на Плутон/Марс, силно агресивен аспект, който в знака на Везните ще се превърне в силно манипулативен, и не стига това, но двата Плутона и двата Марса са един върху друг, плюс един Сатурн там, за да е по-красиво! При това не са родени в една и съща година, т.е. престъплението на съдбата е предумишлено.
Затова всъщност Шестопалов уточнява, че конфликтните аспекти в синастрията трябва първо да са активирани от наталните карти. Например с другаря да имате 6 конфликтни аспекта по указанията на Шестопалов (между Марс, Юпитер, Сатурн и Плутон), но от тях да са активни да кажем 4, защото Юпитерът на единия и Сатурнът на другия нямат конфликтни аспекти в наталните карти още, макар да имат конфликтни в синастрията - просто няма да се задействат в синастрията, защото натално тези планети не създават произшествия.
Не бива всичко това обаче да ви звучи отчайващо, един вид, къде отива любовта? Любовта я има въпреки тези неща, и всъщност само и единствено благодарение на нея, ние сме способни да решим тези конфликти вътре в себе си и оттам и помежду си. А разрешените конфликти и вътре в себе си, и във взаимоотношенията, отварят празно пространство на мястото, където е имало страхове, и точно там се напълва с още любов, но вече друга, от друго измерение, много по-дълбока и искрена, и не искаща нищо, а приемаща всичко.
Еха, какво слово дръпнах, беее!

Нахраних третодомния си Юпитер!
