Особено, ако не включваш много съзнание и подсъзнание,
Добре де, чисто практически, като изключа съзнание и подсъзнание, само по чорапи и папионка ли да гилам. 
И аз се позачудих..как би могла да я караш?!
През повечето време, за повечето хора, подсъзнанието и съзнанието са като апендикс – има ги там някъде.
Това не значи, че Луната не се проявява като инстинкти, емоции и т.н., или пък Слънцето – като Аз, утвърждаване и т.н.
Изключение са хората, силно отдадени на творческа дейност или пък умствена.
Но животът е такъв, че се въртим в кръговрата на работа и задължения, даже не помним или не обръщаме внимание на сънуването, пък какво остава да осъзнаваме разни подсъзнателни мотиви в поведението си.
На други места по света не е точно така – там има други традиции- например, психологът е със задължително присъствие в училищата, психоаналитикът не се свързва само с проблеми или трудности. Т.е., ако от детството не са утвърдени контактите със съзнание и подсъзнание, трябва волево да търсим проявите на Слънце и Луна като съзнание и подсъзнание. /е, има си изключения, когато пък трябва волево да се дистанцираме малко от тях, че много работа, особено някое по тях, може да ни вкара в беля:)))))/