Склонна съм да се съглася с Lilie. Сатурн описва нашите скрити страхове. И когато говорим за фобии, задължително се отчитат негативните аспекти на т.нар. "зловредни" планети. Разбира се, трябва да има поне 3 показателя в хороскопа, без възможности за компенсация, за да говорим за фобия. Независимо, дали е силно или слабо изразено, предразположението си остава и може да бъде провокирано от планетни транзити. Имах възможност да опозная отблизо един човек, който имаше подобни психични комплекси. Самият той се интересуваше от психология (лекар е по професия), има дарба за психолог, но работи като физиотерапевт. Този човек беше много ерудиран, млад, красив лекар. На пръв поглед човек би казал, че нищо не му липсва, за да има добро самочувствие...Но като го опознаеш отблизо разбираш, че човекът е пълен с комплекси. Първо, лъже непрекъснато, измисля си разни подвизи, как пътешествал из целия свят, как скачал от Алпите с парашут, как паднал отвисоко върху главата си и сега имал тумор в мозъка, който не се знаело, ако започне да расте, коя част от мозъка ще притисне...Още е жив и здрав. Мотото на живота му беше : "Смъртта е моят най-добър приятел. Аз утре може да не съм жив"..И така караше хората (най-вече жените) да го съжаляват. Измисляше си презокеански пътешествия със самолет...Та този човек дори на асансьор не се качваше...Имаше фобия от асансьори. Човекът имаше и подчертана социофобия...често беше мрачен и за да влезе в компания му трябваше голяма доза алкохол...Пиеше много, ставаше словоохотлив, разказваше измислени геройски истории. На другия ден пак ставаше мрачен и сериозен, записваше психологичните си комплекси на хартия и си правеше план как да се пребори с тях ..."От утре! и периодично си изследваше черния дроб. Ако имаш нужда от "психотерапевт", той е насреща. Но ако трябваше да окаже конкретна помощ - беше адски неблагонадежден. Обещаваше повече, отколкото беше в състояние да изпълни...и на другия ден се покриваше.
Ето ви един казус : Датата е : 12.11.1967, Варна, 12,25 часа.
