А тя не се ли лекува от алкохолизъм или я бъркам? Меркурий управлява и 4 и 5 дом, а е в Скорпион. Диспозиторът му Марс е в съвпад с Нептун в 8 дом. Склонна е и към самоубийства,не само заради съвпада на Марс и Нептун,но и заради Сатурн в Скорпион в 8 дом-съуправител на асцендента.Но това по-скоро е за другата тема.

Имам  фобия от гризачи, в частност от плъхове, а в още по-голяма частност от дебелата им розова опашка. Като видя плъх, дори и по телевизията ми става лошо и ме облива студена пот. Но не зная какви са показателите в картата за такова нещо. Може би 6-ти дом има отношение( животни). Имам 6 ти дом във Везни с господар в 1 ви  и ця-я-я-я-л  Скорпион вътре.

Фобия

-   Нептун е нехармоничен (агорафобия);
-   Уран е нехармоничен (клаустрофобия);
-   Сатурн и Уран нехармонични, плюс влияние на Дева (хипохондрия, страх от болести);
-   Сатурн в 6-ти дом – страх от лекари, от домашни вещи);
-   Сатурн в лош аспект с Плутон, доколкото засяга Аз-а – угнетение, меланхолия
-   Сатурн в лош аспект с Марс – маниакално-депресивна склонност, сблъсък между Свръхаз и То.

Циклотимия
Редуване на силна възбуда със състояние на депресия.
-   Марс или Сатурн в много силно положение, в конфликт помежду си. (Марс – мания; Сатурн – потискане);
-   То и Свръх-аз противоборстват с един слаб Аз. Възбудата и депресията се задействат от планетни транзити.

Психоза

Несъзнаваното взема връх, нахлува в съзнанието и индивидът се отчуждава от действителността. Трите пласта : То, Свръхаз и Аз са в разнобой. Причини:
-   сериозното противоборство между То и Свръхаз-а, при един отслабен Аз поражда чувство за вина и агресивност;
-   при един и пренебрежимо слаб или несъществуващ Аз, меркурий или господарят на Асцендента ще бъдат въвлечени в противоборството.

Параноя
Болестно душевно състояние при запазено логично мислене. Свръхзасилване на Аз-а, недоверчивост, белипетна в разсъждението. Горделивост, нападателност, прозиращи под предсторена скромност. Параноикът цели да наложи волята си на другия.
-   Уран в лош аспект с господаря на Асцендента;
-   Асцендент Водолей, в лош аспект с Марс или Плутон;
-   Юпитеркато злотворен, зле приобщен-мания за величие;
-   Юпитер в лош аспект със Слънцето – мания за преследване.

Тоя какви проблеми има?

Най- големият ми страх е от публичност, от представяне пред непознати хора, и въобще.Ако трябва да се явя пред аудитория по-скоро ще умра.Забравям ума и дума , сърцебине итн.Друго не се сещам.
Това ,че имам Слънце и Меркурий в 12 дом сигурно доста влияе..

Марс му е в градус на самоубийството.

СЛВ е в градус на неврози и фобии.

С Меркурий в заточение на нулев градус и с една скрита квадратура и тригон,може да се вземе и за неаспектиран:ами неврозите и фобиите би трябвало при него да са тенденциозни,в следствие на ирационален страх ,особено такъв свързан с измами или изопачаване на информацията.

Слънцето е доста зле аспектирано,което засилва изкрияване на оценката за себе си,самозаблуди ,като нищо може и шизофрения да е,пък и 6 дом е в Близнаци с ретро Марс там-така че пак ума излиза.Вероятно е и словесен агресор от време на време,тъй като все пак Марса е ретро и трудно си канализира енергията по принцип.

Като малък е бил нападнат от куче и цял живот има фобия от кучета.


Страхувал се е от гръмотевични бури. Неговата силно религиозна леля му е казвала, че тези бури са знак за Божия гняв.

И какво с този Меркурий в Риби още ли вярва в това   Ей на това ще му кажа аз внушение.

Иначе кучето го има в картата някак си закодирано-Марс в 6ти дом.Хм и аз го имам тоя Марс там и съм имал неприятни ситуации с кучета,но не ме е страх.

И гръмотевичните бури ги има в картата-Уран в 8 дом (дома на опасностите)  В смисъл то едва ли може да се каже,че така ще му повлияе,но има логика 

И какво с този Меркурий в Риби още ли вярва в това   Ей на това ще му кажа аз внушение.

Той се е родил преди повече от сто години и е умрял преди около 60 години. Той е живял по времето на едно поколение британски писатели, които се борят срещу нормите на тогавашното общество, а и религиозните норми, които тогава са били силни.

Дъщеря му е имала шизофрения. А такива болести според мен се предават по наследство. Нищо, че официално подобна генетична обусловеност не се приема за съвсем сигурна. В този смисъл можете да кажете и дали се вижда в картата му, че ще има дъщеря, която ще има психично заболяване. 

http://en.wikipedia.org/wiki/James_Joyce

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B9%D1%81

Иначе кучето го има в картата някак си закодирано-Марс в 6ти дом.Хм и аз го имам тоя Марс там и съм имал неприятни ситуации с кучета,но не ме е страх.

И защо точно в 6-ти дом да дава подобни неприятности, като 5-ти е дом на домашните любимци?

Имах фобия от птици, височини и  вода.Казвам имах защото,защото живота ме срещна с човек, който плува като бог и на бързо ме научи да плувам, като капак  беше и любител орнитолог. Остана само фобията от височини, от около две години  пък съм с летец, които ме престрасти към скоковете с парашут. Та  имам питане къде да търся  фобиите си, и  какви са аспектите, които показват, че ще бъдат преодолени

преди много години бившият ми съпруг ми беше казал, че в един съседен двор където имаше една разрушена постройка, е паднал гръм и е убил майката и детето и е срутил къщичката. еййй мамка му и прасе /още искам да му извия врата на това говедо/ години наред като имаше гръмотевици и откачах. ако са нощно време се завивах през глава и се мятах на врата му или ако го нямаше изхвърчах в комшиите дори и посред нощ да е. те си ме знаеха и кво да ма правят - прибираха ме  

преди няколко години онова говедо ми каза, че бил излъгал представете си    трябваше ми година и нещо да преодолея този страх     вече ми е забавно, но тогава хич не ми беше до смях  

ама той говедото си има Слънце съвпад с Уран на К8, та такива изцепки за него бяха в реда на нещата 

Джойс ми е сред любимците, но Одисей ми взе здравето. Почвах го седем пъти, докато успея да го довърша. Ама и той го е писал двадесет хиляди часа все пак, горе-долу толкова са и моите 4-5 години в опити да го чета 

Дъщеря му Лучия е второ дете. Той я обожава, но истинската му страст остава големият му син. Тоест, Лучия би била по седми дом, Рак, с интерсептиран Лъв и Луна в заточение в него. Луна е в опозиция с Венера, знакова опозиция със Слънце, квадрат със Сатурн, куинконкс Меркурий и секстил с Плутон. Никой от тези аспекти не е подкрепящ и не показва стабилност и безпроблемна изява. Има и квадрат с Уран. Дали това дава шизофрения? Кой е аспектът на шизофренията?

Синът му е по Меркурий. Аспектите му сте ги разгледали. Абе, според мен и Джойс не си е бил съвсем с всичкия, но е сублимирал много успешно проблемите си чрез самия акт на писане. Всеки от романите му е експеримент, всеки е демонстрация на нова "технология" на творчество.

Един портрет на Джеймс Джойс от Роже Нимие.
Събота, 11 януари 1941 г., сестрите от Червения кръст в Цюрих го приели болен, на носилка, в състояние, което трудно може да се опише. Бил на около шейсет, висок, полусляп. Постъпил в болницата с перфорирана язва. Неделята след операцията трябвало да му прелеят кръв. Извикали двама интернисти от Нюшател. "Добър знак, казал болният, винаги съм обичал виното от Нюшател..." Предал Богу дух на следващия ден, в два и четвърт. Съобщили на дъщеря му Лучия, която обожавал, няколко дни след погребението. Тя вдигнала рамене и казала: "Какви ли ще ги върши под земята този идиот? Да не вземе да излезе оттам? Сигурно ще започне да ме шпионира!..."
         Лучия беше луда, а той, баща й, бе един от най-големите писатели на нашия век. Живя петдесет и осем години и триста и четиридесет дни. Един аскетичен и саркастичен гений.
         Господин Джон Джойс, "татенце от романите на Дикенс", но и баща от рода на героите на Достоевски - когато бил в най- добрата си форма - го създал на този грешен свят случайно. Прочут певец от кафе-шантан, пристрастен към алкохола, той се оженил за някоя си госпожица Мъри, от "семейство", и често й казвал: "Господи, защо ме наказа с тази женитба?"
         Джеймс бил едно от четиринадесетте деца в това откачено семейство. И за да избяга от вечните крясъци у дома, отишъл да се учи при йезуитите. Твърде млад опознал и хубавото, и грозното в този свят. Един ден напуснал каменния Дъблин, за да вдъхне нов живот на душата си. Растял бледен и слаб, обожавал Ибсен и пишел несръчни любовни стихове.
         Много се разбирал с големия си син. Когато той постъпил в колеж и го попитали за професията на баща му, младежът отговорил: "Участва в конкурси..."
         В Ирландия професията "млад гений" и досега е много популярна. Джеймс Джойс се посветил на тази професия. Облечен с моряшки дрехи, барета и мръсни обувки за тенис. На бърза ръка предизвикал няколко скандала и като решил да следва медицина, заминал за Париж.
         Във Франция изучил изкуството да изкарва по два-три дни без никаква храна, също и да пее на маса, което му било от полза през целия живот. В Париж срещнал Синг, сприятелил се с Джоузеф Кейси, когото по-късно описал като "мъж с вкус към динамита и абсента".
         Смъртта на майка му го върнала в Ирландия и към всичко, което по-късно го вдъхновявало към творчеството му.
         Макар да пишел, винаги бил обзет от силно религиозно чувство и мечтаел за кариерата на певец.
         Денят 10 юни 1904 г. започнал с песен. Като кръстосвал улиците на Дъблин, срещнал една непозната жена и се влюбил. Била камериерка в хотел, необразована, семпла. Но Джойс определено нямал нужда от жена с претенции.
         "Някои, които ни срещат често, ме упрекват заради тебе - писал й той. - Изслушвам ги най-спокойно, без да изпитвам нужда да им отговоря, но въпреки това много се дразня."
         Джеймс Джойс взел Нора за ръка и я завел в Италия, за да избяга от иронията, същата ирония, на която бил цар. Във всеки случай тя изобщо не можела да го разбере.
         Намразил Италия през годината, в която живял в Рим, и се върнал в Дъблин, но след това отишъл в Триест, където останал цели десет години. Преподавал английски език и литература в училището "Берлиц".
         Казвал, че съпругата му научила италиански дотолкова, та да може да плаща дълговете му. Постоянно търсел средства, за да преживяват. През целия си живот се мъчел да спечели пари, да се избави от мизерията, но все не успявал.
         Жена му Нора го дарила с момче и ето как се чувствал семеен: "Сцена: малка стая, вляво скрин с остатъците от обяд, в средата - малка маса с писмени принадлежности и солница, в дъното - детско легло. Млад мъж с хремав нос сяда на масичката, на леглото лежи мадона с младенец. Заглавие: "Антихристът"....
         По цели часове Джойс медитирал у дома си, легнал на дивана.
         Междувременно доста си попийвал, като истински ирландец. Обикалял улиците на Триест, тикайки детска количка, в която се качвал неговият приятел Франческини. Двамата пеели дружно. Или се излягали в някоя канавка, за да гледат звездите вечер.
         Еторе Шмиц ни е оставил свой портрет на Джойс: "Носеше очила, които не сваляше от ранна утрин до късна вечер. Може би виждаше много по-малко неща, отколкото искаше, но приличаше на човек, който умее да избягва лошите хора..."
         Имаше вид на човек мнителен, малко неприятен, но насочваше цялата си нежност към Нора. От Дъблин й писа: "О, Нора! Нора! Нора! Говоря сега на младото момиче, което съм обичал, което има толкова нежни коси и което един ден дойде тихо, тихо при мен, взе ръката ми и което направи от мен истински мъж!"
         За него Нора беше Майката и Проститутката - минаваше през обожанието към грубостта винаги с еднакво удоволствие.
         Понякога Нора го предупреждаваше, че ще се върне при семейството си. Сядаше да му напише това в писмо. Джойс се навеждаше през рамото й и казваше: "Поне ми напиши името с главна буква . "И Нора се отказваше.
         Толкова години, толкова квартири, толкова лекции, толкова пиянства, и три книги...
         Джойс остана цели двайсет години в Париж, като изключим кратките му престои в Бретан, Англия и Дания. Всъщност къде живя той? В десетки квартири, тръгвайки от университетската улица и авеню "Шарл Флоке".
         Бедно ли живя Джойс?... Не винаги - благодарение на своите благодетелки, като госпожица Хариет Шоу Уивър, а по-късно и на авторските си права от Щатите.
         Какво правеше с парите си?
         Понякога вечеряше във "Фуке". Поръчваше си шампанско или "Мюскаде". Никога не пиеше преди полунощ. После започваше да се напива и да пее.
         Кои бяха главните му нещастия? Ще спомена само три. Най-малкото беше съпругата му Нора. Второто: болните му очи, които преживяха цели десет операции! И най-главното - дъщеря му Лучия, която полудя.
         Кое беше утешението му?
         Всяка нова книга. Днес световната литература има трима велики ментори: Пруст, Селин и Джойс.
         Какво направи той след събитията през 1940 година? Пристигна в Швейцария след много трудности. Понякога мълчеше по цели седмици. Мълчание и мрак го заобикаляха отвсякъде.
         А когато го запитаха защо не обича кучетата, отговори: "Защото нямат душа!"

Слагам тук една карта, която съм слагала в друга тема. Какъв проблем е имал този човек?

Джойс ми е сред любимците, но Одисей ми взе здравето. Почвах го седем пъти, докато успея да го довърша.


         "А когато го запитаха защо не обича кучетата, отговори: "Защото нямат душа!" [/color]

Очевидно е, че това е полуавтобиографично произведение. Както често става при творците и не само.

И защо точно в 6-ти дом да дава подобни неприятности, като 5-ти е дом на домашните любимци?

Животните са по 6 дом,не по 5 дом-а Марс там предполага агресия.По 5 дом могат да се вземат рядко домашни любимци ако се възприемат като деца и като личности,иначе си остават основно по 6 дом.

Очевидно е, че това е полуавтобиографично произведение. Както често става при творците и не само.

Не, това, което съм копнала, не е цитат от "Одисей", а извадка от есе за Джойс. Самото есе е написано от позата на свидетел и познат, но авторът му е всъщност по-късен негов изследовател и критик. Иначе всичките неща на Джойс са автобиографични на практика. Не толкова като събитийност, а като "поток на съзнанието", той не се фокусира във фабулата, а в технологията на писане. Но темата не е за това, извинявам се за отклонението.

   
   
Небесна

   
   
Re:Фобии
« Отговор #31 -: октомври 02, 2009, 10:14:15 »
   Отговори с цитатЦитат
Аз също имам страх от публичност. Дай и картата да я разгледаме. Изпадам в паника, когато трябвада говоря пред камери, а понякога ми се налага да давам интервюта. Имам чувството, че съм на разпит. (затова си имаме PR във фондацията).





Небесна, давам си сметка, че ако от малка не бях се занимавала с концерти по пиано и после с театъра и до сега нямаше да мога да се изправа пред маса хора. То сега като ми се налага и се спичам малко, но бързо се окопитвам. Хубавото в театъра е, че прожекторите заслепяват и дефакто ти почти нищо не виждаш.
Това да изключваш публиката се учи съвсем в началото на актьорството. Нарича се малък кръг на внимание - когато актьорът е сам със себе си на сцената. Така съвсем изключваш публиката.
За камерата е същото - просто трябва да забравиш за нея и да гледаш само човекът с микрофона и ако някога ти се наложи да гледаш в камерата - не гледай точно в нея, а малко над нея ( лампичка или нещо друго, което си харесаш на сантиметър - два  от обектива ), но не и обектива. Иначе е много смешно

За камерата е същото - просто трябва да забравиш за нея и да гледаш само човекът с микрофона и ако някога ти се наложи да гледаш в камерата - не гледай точно в нея, а малко над нея ( лампичка или нещо друго, което си харесаш на сантиметър - два  от обектива ), но не и обектива. Иначе е много смешно

Много ти благодаря за съвета.

Небесна, няма защо
нали и мен са ме учили...

Аз снощи разбрах, че имам страх от гърмежи. Бяхме на улицата и на няколко метра от нас пускаха ракети най-различни. По принцип се радвам на зарята, но снощи ми се разтрепераха колената от страх. Все едно бях на война и ми идеше да се скрия някъде, постоянно се стрясках.