Просто си вършех работата...както ми идваше отвътре.
Ама че не бях раздразнена - това се дължи на дългогодишния тренинг в клубовете на дира, когато ах ккак само се дразнееех...
Нарича се натискане на бутоните. Раздразнението е бутон към определени ситуации, появява се ситуация и ти почваш много да се нервиш.
Не помня колко различни школи какви различни методи даваха за справяне с тоя феномен.
Обаче аз му намерих цаката чрез процесинг -натискане на бутони. То и господ прави същото, само че обтегнато във времето - праща те в една и съща ситуация, докато тя продължава да предизвиква реакция. Само че в процесинга е сгъстено.
Да се косиш, че се нервиш, е точно толкова безмислено, колкото и изобщо да се нервиш...ама я се спри...
Значи първо ти се нервиш, после като капак почваш и да се косиш, че го правиш, и става хептен лудница.
Процесингът вика -сяда треньорът на едно столче, сяда студентът срещу него и почват разговор. Целта на треньора е да му напипа бутоните и как напипа някой, почва да му го натиска и така с дни, седмици или месеци - до пълно изчерпване на реакциите и ...точните думи са
докато студентът се развеселиМасово хората действат с отричане -е твоето косене относно твоето нервене си е отричане. После почват да пробват с приемане, ма това не върши работа. Лозето си сака мотика. Забиваш се в клубовете на дира и си дириш нервещи те. Дребни тирани. И после почваш да се нервиш дълго и напоително...лесно е
И донът не е прав за очакванията. Не са те които ти скапват битието.
Претенциите са.
Това го установих от личен опит. Има голяма разлика между претенции и просто очаквания.