Интересна тема

Често съм си задавал въпроса ,кога действа силата на мисълта и съм стигнал до заключението ,че се проявява само във фазата на неосъзнатото, или иначе казано ,когато не се стремим да я задействаме целенасочено.
Има елементарни примери за това как се проявява .
Често срещана практика е в болниците на пациенти ,които трудно понасят болка да им дават чешмяна водичка или да им влеят физиологичен разтвор ,като им обяснят ,че това е силно обезболяващо и болките да отминат ,а пациентите да се чувстват превъзходно.
Друго ,което се сещам се е случвало почти на всеки . Мислим си ,че ще изпуснем някоя чаша и след минута чашата пада от ръцете ни .
Вярата в силата на мисълта ,често дава възможност да придобиеш определено влияние върху хората ,но всичко отново опира до неосъзнатите възможности.
Предполагам ,че човешкия мозък крие огромен потенциал ,но въвеждането от ранно детство в определени рамки и стериотипи води до ограничения ,които пречат да се отключат "психическите дарби".
Най-често въпросните дарби се отключват при някоя критична ситуация и в този ред на мисли предполагам ,че е пряко свързано с нивото на адреналина в организма на човека .