Преди години имаше една голяма патаклама в едни други форуми. В резултат аз победих, в което няма нищо чудно.

Но единият враг тогава ми рече: "Ама имаше голям късмет".
На което една мъдра последователка на Кастанеда подшушна: "Той е прав. Ти имаше голям късмет. Обаче късметът е въпрос на лична сила".
Аз явно не съм родена априори с късмет, обаче цял живот съм се стремила да натрупвам лична сила и да я обработвам, както и себе си, така, че да се сдобия именно с късмет. На много млади години ми хрумна великата идея-добре де, козирозите са всепознати с умението си нещата да им стават трудно. Демек - нещо като липса на късмет. Обаче аз тогава ще се заема със задачата с големи трудности да направя така, че нещата да почнат да ми се случват лесно. Чат ли сте? Писано ми било да ми е трудно, ок, ама тогава така ще извъртя нещата, че трудно да се науча да правя лесното. Ма после пей сърце. Като го казах на една приятелка навремето, тя ми отвърна, че това само в моята глава може да щукне.

Та от моя страна късметът е въпрос на натрупване на лична сила и натрупване на умения как се борави с тънките енергии и светове, за да можеш в един момент просто да започнеш да случваш нещата ... лесно.
Преди 15 години и си спомням точно физическото място в София, където на улицата прозрях, че нещата стават с неправене. Не го прочетох, удари ме гръм. После с времето се понаучих туй онуй от Кастанеда, Ошо и прочее. Напоследък Вадим Зеланд.
Тогава на софийската улица от веднъж ми стана ясно защо играеш на тото и 100 пъти нищо не уцелваш, а един път уцелваш. Останалите наричат това късмет, обаче аз тогава вденах, че всъщност в този единствен случай си приложил
неправене. Несъзнателно.
Правиш, щото трябва да се въртиш из физическата вселена, обаче единственото случване се прави от неправенето. И това се нарича късмет. Обаче той може да се управлява....само, както упоменах в началото, да се научиш да го управляваш е трудно.
