Еволюцията е необратимо насочено уникално развитие на процеси, които пораждат и изменят системите с времето, протичащо с насочени качествени изменения в тяхната организация - подредбата в пространството и времето, взаимодействието с другите системни и несистемни фактори от средата им с цел взаимната им адаптация със средата. Еволюцията е творчески процес, изискващ наличието на “активен наблюдател” (творец, творчески колектив и т.н.).
Еволюцията се извършва съгласно общовалидни закономерности (принципи, закони, правила...), но породените чрез нея системи са уникални, неповторими.
Еволюиращите системи имат материална съставляваща (иманентен ипостас) и виртуална съставляваща (информационен и организационен ипостас). Те се проявяват по различен, уникален, но закономерен начин във времето на живот на еволюиращите системи.
1.Признаци – атрибути на еволюцията: адаптивност, творчество (като възприятие и като промяна на средата), необратима изменчивост и уникалност.
1.1. Адаптивността означава приспособяване на частите на системата една към друга, на системата и средата, на твореца и творението.
Изразява се със следните признаци (популярни названия):
-което е вън, това е и вътре;
-което е горе, това е и долу;
-кооперативност – споделяне на ресурсите: елементите, които влизат в системата образуват кооперация, чиито функции надхвърлят.
1.2. Творчество – всички еволюционни процеси са творчески – има субект, който е включен в процеса на изменение на системата.
1.3. Необратима изменчивост – появилите се изменения в структурата или функциите на системата се съхраняват или изменят по-нататък необратимо.
1.4. Приемственост. Съществуват два вида премственост – хомоложна и аналожна.
- Хомоложна приемственост: частите на системата-наследник наследяват принципната структура на родителската система, но придобиват нова или изменят съществуващата функция в системата. Установено е, че приемствеността на хомолозите нараства необратимо и закономерно в течение на еволюцията. В резултат на хомоложната система се получава еволюционен баласт, който може да служи в някои случаи и за резерв за бъдещи изменения на структурата.
- Аналожна приемственост: различни по произход структурни звена в системата формират еднакви функции. Реципрочната стойност на приемствеността е обновяемостта – в течение на еволюцията нараства обновяването с аналози – различни структури изпълняват една функция.
1.5. Принцип на закономерността: еволюцията се осъществява съобразно еволюционни закони, които се отнасят и за еволюцията на самия еволюционен апарат.
1.6. Насоченост (наличие на тенденции, ортогенез, векторност, телеологичност, целевост).
1.7. Икономичност – увеличаване на проводимостта за появата на новото с по-малък разход на ресурси.
1.8.Потенциал за създаване на нови системи.
1.9.Съществуване на нисшето и висшето в една и съща среда и от един и същ творец.
Необходимите за развитие условия са следните:
1.1.Наличие на система. Система, която не включва наблюдател в себе си или зает отвън няма защо да се развива. Тя може само да се съхранява под действието на инерционните сили или да се разруши под действието на ентропията, но не и да се измени и да намери изход към нещо ново. Няма саморазвитие без включен в развитието разумен наблюдател (субект на творческия процес).
1.2.Потенциална възможност за развитие:
1.2.1.Наличие на творчески еволюционен резерв – било взет отвън на системата (при ентропийните системи), било взет от органите за управление, които в случая се явяват разумен наблюдател и деятел, разполагащ с ресурсите на системата. Високата степен на интеграция между органите за управление и цялостната работа на системата е залог за реализация на развитие.Т.е. еволюцията не е спонтанен и нецеленасочен процес. Тя може да е единствено творчески процес.
1.2.2.Оптимално ентропийно действие, което да предизвиква криза. (Силното ентропийно въздействие може да разруши системата независимо от наличието на възможности за реагиране. Слабото ентропийно въздействие не води до необратими изменения в системата).
Съществуването е компромис от действнието на физическите обективни ентропийни и инерционни процеси, преживяеми като потребности и субективните антиентропийни развиващи творчески процеси – възможностите за реагиране.
3.Автоеволюцията се ускорява с времето и се глобализира в пространството: рис.3.
