Щастието не го търсете в хороскопа, тъй като самата дефиниция за "щастие" е твърде относителна. Неслучайно древните мъдреци в Индия са считали човека, най-сетне постигнал съкровената си мечта, за дълбоко нещастен. Ще питате защо? Защото след като постигнем нещо много желано, то престава да бъде толкова желано и се чувстваме опустошени, изпълва ни чувство за вътрешна празнота.Независимо какви цели си поставяме, всеки от нас копнее за онова усещане за вътрешен покой и хармония, което често наричаме душевно равновесие. Усещане за цялостност и пълнота, което не може да бъде компенсирано от социален и материален статус, богатство, престиж, макар че мнозина от нас се опитват...Съвременният човек е така устроен, че търси щастието навън, обвързвайки го с определени /материални/ атрибути. За някои това е богатство, престиж, за други - слава, признание в обществото или сред дадена група, за трети това е усещането за обич, споделеност, че са нужни някому... Само наличието на тези предпоставки прави повечето хора щастливи, т.е. усещането ни за пълнота е пряко обвързано с редица външни фактори, бидейки условно. Днес го има, утре може и да го няма...Докато усещането за вътрешна пълнота и хармония не зависи от условности, то е неизменно. Но, както вече казах, свикнали сме да го отъждествяваме с наличието на определени външни предпоставки, с които се имерва "успехът" в днешни времена. Преди известно време имаше тема за "Големите късметлии", в която дефиницията на късмета бе също толкова относителна, колкото и дефиницията на истински щастливия човек.