Така...така...така...
Преди месец си бях записала час при Хр Хр. Нещо се разсополявих и дадох часа на моя приятелка.
За днес си бях записала час отново. Сутринта първа. Викам си - няма начин да не стане. Първа съм. Няма да чакам. Хорарът не беше на моя страна.
Сутринта от тарото изтеглих Магът:

И се заредих с оптимизъм. Но не би. Първо - "ще започне в 10,30ч. В телевизията е". После - ще закъснее и ще се върне към 13 ч. Така или иначе днес си бях планирала да върша лични работи и тамън се върнах в 12,30 доволно обядвала. Е, не! "Днес няма да приема" . По телефона Хр Хр говорови с някаква жена от "външно"

, която също метна на върбите, но тя пътувала от далеч. И тя му вика: "дано да се оправиш, че как ми звучиш...."
По мое скромно мнение нощес е препил и не беше в кондиция. В стаята, в която приема се чуваше как си говори по телефона още, когато отидох сутринта.
Отдавна не бях паркирала по вътрешните улички в ценътра на Сф. Страхотно е - пълно е с места в синя зона. До преди година не можеше да се намери къде да спреш. Нямаше и вечните задръствания.
Ей, не ми е писано да ми гледат и това е!