Мили момичета,
както винаги правя и сега ще се опитам да ви напиша развитието на моята дилема.
Моят "Дон Жуан" пристигна в къщи ухилен до ушите, заявявайки ми, че не е сам и в колата го чака някой, с когото желае да ме запознае. Попита ме дали е удобно без предварителна покана личността да влезе в дома ми, понеже и тя искала да се запознае с мен. Аз парализирана от всякъде, първото нещо, което попитах е дали няма да говорим както той ме помоли по-рано по телефона (Луната ми чакаше тоталното си унищожение

).
След две минути пристигна и високопоставената персона (състезател по бокс от световната национална лига). Та имах щастието да се запозная с една "звезда" в къщи, която дойде да разгледа галерията ми от картини, пожелавайки си да си поръча няколко за новият си дом, който предстои да купува скоро.
През цялото време моя "Дон Жуан" се държа като най-влюбения мъж на света, изкара ме за най-талантливата артистка, най-най- във всяко едно отношение жена. Можете да си представите колко неадекватна съм била през цялото време

. Гледах и не вярвах ни на очите си, ни на ушите си. Съвсем ме довърши. Та след около час решиха да тръгват и аз на врата отново с циклещия въпрос на ухото му: "Ама ние няма ли да си говориме?". Той ми се ухили, целуна ме и ми каза: "Ще ти се обадя по-късно" и изчезна.
Та развръзката още не е дошла. Сега е антракта. Втората част от преставлението не знам кога ще започне.
Виждате ли на какво ме подлага тоя Лъв? Откарва ме на кладата, после ме искарва героиня и накрая ... незнам, защото следва продължение.