Ако ви кажа каква глава ме боли ... а очите ми са като на понички. Искам да си легна и да забравя тоя кошмарен ден.
Не знам, Небесна казвал ми е, че ме обича, калзвал го е и на децата ми, че ме обича, ама много гори тая му любов. Аз мине-не мине все съм си на кладата. Емоционално ще се срина. Миналата година толкова тежко изживях раздялата ни, че не искам и да си помислям за повторение. А знам, че ще има продължение. В наща връзка постоянно има екшъни, от скука ни Луната ми може да се оплаче, ни пък неговото Слънце.
Днес на вратата реших да го посрешна с :Обичам те! А той само къде не започна да мяука от удоволствие, че е незаменим.