Ама човека ми се обади по телефона бе и иска да знае дали мога да тръгна до дни.
Питам щото не знам да тръгна ли или не.
То че други неща ме вълнуват е едно на ръка.
Ама и че трябва нещо да се прави е друго на ръка.
Ако тоя не ми се беше обадил, нямаше да питам така спешно. Мислех, че оня ден беше за друго, и островът беше друг, дето се вика кой знае на кой остров ми е щастието.
Може примерно пък да ми е писано три острова да прескоча и на четвъртия да скокна и там да го намеря.
Не е ли нормално да се пита всеки път?
То все едно да питам да ходя ли да работя във Варна? А в София? А в Москва? Ми нали са три различни места, редно е да питам за трите с различни въпроси, не ли?
Така се получаваше и с мен, когато доходите ми зависеха от друг човек и работех за него.
А то ако опъна бизнес сама, ще са ми по-малко неизвестните. Ми то светът се е побъркал, където и да станеш, се си на течение. Ми а почна мой бизнес и да се сгромоляса, та да затъна и с пари? Вчера гледах по талавизията една девойка преди 2-3 години теглила кредит и купила някакво тракторче за 50 хилки, след три дена и откраднали тракторчето, искали и откуп, тя се жалвала, полицията рекла, че трябва да намери пари за откупа и тогава да ги повика, белким като предава парите, ония хванат престъпниците, жалвала се на прокуратурата, оная рекла, че няма основание за възбуждане на нам си какво и прочее.
С две думи вече три години девойката си плаща кредита по трактора и си няма трактор.
Не ща вече мой бизнес, искам сигурност.