Ха добро утро! Вече на крак с чаша кафе в ръка съм :-)))
Астрологията ми действа като сутрешен душ , ха-ха.
И аз рекох да си размърдам мозъчните клетки.
Та при мен за щастие или не, транссатурновите планети няма да докоснат в съвпад управителя на АСЦ ми, нито която и да е планета, освен Луната. Затова не взех отношение досега по темата.
Прочетох последния пост на Мимс и се загледах в моите транзити през 2004 г. когато тр. Юпитер е бил в съвпад с Венера и Сатурн /упр. на 5 дом/.
Еми, да! Започнах връзка на август 2004 с един прекрасен мъж. Любов от пръв поглед. Чувствах се желана и много красива. Всичко си харесвах тогава. Празнувахме само двамата рождения ми ден. Страхотно романтично увлечение. Но аз прекъснах връзката преди Коледата.
По същото време тр. Плутон е бил в съвпад с Нептун /упр. на 7 дом/, а тр. Уран опозиция на Меркурий.
Тоест всичко продължи 4 месеца. Причината беше друго мое увлечение по обвързан мъж / случката е в 12 дом все пак/ .
Получи се нещо като ''оставих питомото , а гоних дивото''.

Всичко ми е ясно, само едно обаче остава във въздуха не изяснено.
Защо не усещам по никакъв начин транзита на Юпитер през Луната ми.
Как да го опиша усещането. НЕ се чувствам по-различно. Нито напълнявам, нито отслабвам. Нито се чувствам красива, нито грозна. Нито нервна, нито спокойна. Нито щастлива, нито нещастна. Да речем - нещо по средата - както казват турците ''орта будала''. Притаила дъх сякаш, изпълнена съм с надежда, че промяна предстои, за добро или лошо, не знам. От време на време я губя, все пак съм имунизирана против прекален оптимизъм

...

Дали това е по Юпитер?
Небесна, Дейзи и Мия също имат водолейски Луни, но май и при тях е такава ситуацията.