Миме, струва ми се, че си се уплашила мила от нещо и си го стеснила в подсъзнанието си. Много ми приличаш на мен като малка. Имах един такъв период като се стъмни и изпадах в ужас. Страхувах се от тъмното и не можех да заспя, щото всеки път сънувах един и същи сън - как съм умряла, как са ме заровили дълбоко под земята, а животът отгоре продължава да си тече, но аз вече не участвам в него. Накрая отказвах да заспивам изобщо и споделих с баща ми плачейки, а той се изстреля веднага при баба ми, с която живеехме заедно в един двор. Баба ми баеше за уроки, но не и за уплаха. Водиха ме при една жена от Нови пазар - копанарка, която ми лееше куршум (2-3 пъти). Жената беше много възрастна и вече не е жива. Много ми помогна. Тази жена позна, че съм се уплашила от змия....и така си беше. Като малки си играехме на вилата ни край морето, там имаше много змии, дотолкова че бяхме свикнали с тях. Но един ден, улисана в играта бях забравила за змиите и един смок пропълзя между краката ми (тогава ми се стори дълъг 2-3 метра). Потиснала съм страха и съм продължила напред, но той е действал подсъзнателно. Чак, когато жената каза "змия" си спомних случката.
Може да ви изглужда примитивно, но тези баячки много помагат, защото умеят да пречистват енергиите на хората. Това си е дарба от Бога. Моята баба на много деца е помогнала. Едно комшийско семейство имаше бебенце, което като се стъмни започваше да плаче без прекъсване. И така дълго време. Правиха му пълни изследванията. Баба ми викаше: "Доведете го да му побая, бе! Сигурно е урочасано детето". А те: "Лельо, Джено, ние не вярваме". Накрая лекарката казала, че изследванията са добри и нищо му няма на детенцето и ги посъветвала (срам не срам) да го заведат при някоя баячка. На следната вечер детето пак започнало да реве, бащата не издържа и го доведе при баба ми. Още като започна с вълшебните думички, видях как детето се зачерви и прозя се няколко пъти и заспа.....На другия ден бащата каза, че спало като къпано и повече не го чухме да реве.