Всеки сам си избира пътеката, която ще извърви. Няма виновни. И всеки си има праг на търпение. А нейния праг е явно много висок. Преди години, когато бях изоставена на връх Алпите, реших че трябва да се прибера. Но бях в дилема. Защото бях избягала от къщи и сега как ще се върна, с надут корем, без мъж, без пари - без нищо, като цяла година съм скитала някъде из чужбините. Реших че ще рискувам, ако нашите не ме приемат, ще ида при приятелката си. Въпреки че там имаше хора, които искаха да ми помогнат. Рискувах...върнах се - естествено че родителите ми ме приеха. Не знам какво загубих, какво спечелих. Някои неща тепърва ми просветват. Съдба...
Приятелката ми, също младините й бяха кошмарни в семейно отношение. Омъжи се преди да завършим, роди в чужбина, а мъжа й също я изостави и се прибра с неговите си родители. В последствие и тя се прибира, мъжа - съответно профукал всичко на комар се върна при нея в една - мъничка квартира...В последствие всеки тръгва да бяга от действителността по свой си начин. Естествено - боища, взаимни, тя не понася някой да упражнява насилие над нея. Та взаимно са се били. Предупреждавала ме е, че ако нещо се случи /демек ако се заколят/ да знам защо е. Имаше моменти, в които я беше страх за живота си - потърси помощ, но се оказа че нищо не могат да направят - в смисъл, че ще го освидетелствуват за психар, а после при друго по-жестоко насилие, няма да си понесе наказанието. Искаше да се отърве от него, но така и не можа. Отвреме на време съм й казвала, че някой ден той сигурно много ще се промени и тя ще получи, това което заслужава. Историята е доста дълга, но в крайна сметка - след извървян дълъг път, най-накрая тя се чувства добре с мъжа-агресора /"Врагът в моето легло"/. Години наред тя е издържала семейството си, а той готованин, сега вече нещата се промениха и той вече полага грижи за домакинството...А че е психар, си е ....Между впрочем, все още нямат брак и двете й деца от него не са признати....
Та, в такъв случай ако жената има нужда от помощ - просто трябва да й се подаде ръка. Да се успокои, че няма да е сама при отглеждането на детето. В такива тежки ситуация - човек усеща Божията ръка. Въпросът е да рискуваш и да скочиш в нищото.
В другия случай - изборът е неин. По всяка вероятност изкупува карма - просто трябва да потърси отговор, защо се случва това - какъв е корективът...и да си изпие чашата до дъно....