Разбира се, извиних се, но за съжаление не ми повярваха, че е искрено. Този ден беше много смазващ за мен, най-напред се чувствах доста унизен, а после виновен, а на другата сутрин (което е най-лошото) оставих пред вратата на жената (защото бях станал приятел с една жена, по-възрастна от мен, имахме много общи интереси и теми за обсъждане, да не си помислите нещо лошо обаче, защото аз не съм имал никакви други желания освен за приятелство) всичко,което ми беше подарила дотогава. Точно тогава мислех само за себе си и не исках да имам нищо общо с нея, въпреки че в случая вината беше моя.
За да разберете какво имам предвид, ще си призная, че много често я търсех, дори в много късни часове, за да споделям проблемите си, а пък тя не искаше нищо в замяна. На няколкото пъти преди въпросната случка ми даде да разбера, че вече не иска да има нищо общо с мен, а пък аз пак я потърсих, за да си изясня защото точно ми се сърди.
Сега като разказвам наново всичко, се чувствам още по-смазан, защото никой не би постъпил с някого така, както аз постъпих.

Ама сам съм си виновен за това.
Сега не знам защо от известно време чувствам, че трябва да бъда искрен с другите, да разкажа на някого проблемите си, но не смея пред близки хора, защото ме е страх, че ще се отвърнат от мен. Може би затова почувствах нужда да пиша във форума,за което ме извинете! Не искам да натоварвам никого с проблемите си.
Това, че летя в облаците, че нямам реална представа за себе си, че съм егоист, ми го казват нашите, и то доста често.