Момичета :(Дайте един пример от живота с реални хора,които са намерили голямата си любов :-[Че съм се нагледал на филми за голямата ,вечната и единствена любов

Нека всеки сам за себе си да каже. Щото отстрани винаги изглежда различно. Много двойки се преструват за пред обществото. Други осъзнават какво са имали едва, когато го загубят. Мен всяка любов ме е обогатила с нещо, една с една не си приличаха.

Голямата любов е мечтата за нея в днешният реален свят...

Цитат на: Вещичка в Август 26, 2009, 06:40:18 am

Цитат на: Небесна в Август 25, 2009, 10:18:13 pm

нито Слънце и Луна във Водолей, нито оптимистичния ми и игрив Стрелец на Асцендента няма да понесат такова робство на чувствата.

аз пък единствено такива чувства признавам    всичко останало е детска игра....  нищо, че Венерата ми е водолейска. обаче Нептуна ми е най-високата планета и ми управлява Слънцето  

Не става дума за това дали ги признаваш или не. А дали им робуваш докрай, така че да можеш да жертваш всичко останало. Такава жертвоготовност предполага да пренебрегнеш собствената си свободата, личната гордост, всякакви обиди и т.н. В този ред на мисли би трябвало да простиш дори изневярата. Това е Нептун. Другото е само на теория. Аз мисля, че и друг път съм споделяла в този форум историята на майката на моя приятелка (зодия Риби), дето мъжът и я зарази със сифилис, а тя нито веднъж не го обвини и остана до него, въпреки петното което и лепна. Е, аз си признавам, че не съм способна на такова нещо.

Небесна, с поста си имах в предвид, че когато се влюбя мога да обичам само по този начин - друг не ми е известен. но пък всичко си има граници - мога да изтърпя много ако реша, но пък и търпението ми си има край 
но истината е друга - чувствата трябва да са взаимни - и от единия и от другия. когато само единия обича по този начин - нещата рано или късно стават ужасни...

в момента и от доста време насам всъщност съм осъзнала че искам точно това и с абсолютно нищо друго не мога да се задоволя 

 Голямата Любов- изпитала съм я .
    Изгубваш се в прегръдката на любимия,  сливаш се с него , няма те.
    Потъваш в абсолютен покой, на сигурно и защитено място.
    Няма думи , няма нужда от тях.

На, убий ме, ма не го усещам това излъчване със сърцето.

Ще те накарам да се замислиш с обратният вариант-когато си замине любим човек (да речем смърт),къде усещаш натоварване, хлътване...

Иначе Вещичка е права за чакрите- страха удря по 3та чакра,завистта и злобата по 2 и 4та.

За мен голямата любов е човека с който имаш най-силната духовна връзка в този живот.
А може би това ми е основния урок в този живот-да обичам човек с който никога няма да бъдем заедно.

Сам си стигнал до това прозрение-любовта не означава връзка,нито задължително обвързаност.Разбира се това не е задължително да трае винаги,със всяка сродна душа.Важното е обаче-споделена вибрация.Виж тази статия ако си я пропуснал   http://astrosite.org/srodni_dushi_karta_taro.html

Виж тази статия ако си я пропуснал   http://astrosite.org/srodni_dushi_karta_taro.html

Тази статия нова ли е? 

МИМОООУ:o Ако го чакаш твоя Принц на бял кон да дойде в Звездица няма изгледи да стане.Във Варна е фул с принцове- кво чакаш >:(Докато си мечтаеме ние и чакаме,той ЖИВОТА си МИНАВААА .Като минат още 10-15 годинки и виснем на лекарства и памперси за къв чеп ще ми е тази голяма любов.То ''кат ми умре коня-каруци мноооогу''

слушай ся чадо, по въпроса за ПРИНЦА съм се отдала на НЕПРАВЕНЕ    каквото трябва да стане и когато трябва и където трябва - то ще стане    за конете във Варна не ми се говори изобщо 

и още нещо - аз смятам да живея поне 1000 години и затова въобще не ме интересува кой какъв размер памперс носи 

Цитат на: Синухе в Август 26, 2009, 07:55:44 pm

Виж тази статия ако си я пропуснал  http://astrosite.org/srodni_dushi_karta_taro.html

Тази статия нова ли е? 

Не.И кое му е толкова забавното? 

Темата е за любов, аз визирам единствената и вечната.
А ако двама наистина се обичат така, останалото са просто подробности.
Синухе беше прав за Венерата ми, дето като съм тръгнала да я проработвам, съм си намалила личната свобода. В началото му репликирах, че не е така, ма после се замислих.
Ей, векове имам чувството са минали, откак съм била различна от сега. Даже не си спомням на първо четене, опитала съм се да забравя.
Сега кой тук пишеше за свободата си и тинтири минтири. От мен по-свободолюбив човек на тая земя не знам да е имало.
Докато в един момент усетих свободата като зелен хайвер. Свобода не съществува, не можеш да си свободен от всичко.
На тоя свят единственото важно нещо е споделеността. Така мисля от доста време.

Темата е за любов, аз визирам единствената и вечната.
А ако двама наистина се обичат така, останалото са просто подробности.
Синухе беше прав за Венерата ми, дето като съм тръгнала да я проработвам, съм си намалила личната свобода. В началото му репликирах, че не е така, ма после се замислих.
Ей, векове имам чувството са минали, откак съм била различна от сега. Даже не си спомням на първо четене, опитала съм се да забравя.
Сега кой тук пишеше за свободата си и тинтири минтири. От мен по-свободолюбив човек на тая земя не знам да е имало.
Докато в един момент усетих свободата като зелен хайвер. Свобода не съществува, не можеш да си свободен от всичко.
На тоя свят единственото важно нещо е споделеността. Така мисля от доста време.

Че кво му е лошото на това двама души да споделят свободата си. Тя свободата е вътрешно състояние.

Не мога да повярвам, че с моята Венера в Стрелец съвпад на Нептун не взимам отношение по темата.  Що така?! Е, така е като Плутон ти я размаже от транзити...

Ми вземи отношение де, не се жалвай, той таман Плутон я е очистил. 


Да споделят свободата да, ма некой беше противопоставил свободата на ограниченията в една такава връзка, даже дали не беше ти. 

Акцентът ми вече е на споделянето, пък какво ще се споделя - се тая.
Както, сега се сещам, преди години държах неимоверно много на ...хмм...е сега мисля и не мога да се сетя думичката, а преди ми беше всяка втора в устата...истина, справедливост, - май беше нещо като чувството за собствена правота, наистина не помня, браво на мен.

А после установих, че и това е въздух под налягане и няма кой знае какво значение за щастието.

споделеността
заедненето
вечната любов
връзката с бог

Е прошката що?
Тя е ясна или се подразбира или е съставна част от останалото.
Прошка има като следствие на сърдене. Ако няма сърдене, прошката не настъпва, защото просто никога не я е имало.

Цитат на: kaily в Август 26, 2009, 10:59:36 pm

споделеността
заедненето
вечната любов
връзката с бог

да
и прошката...

Много добре казано. И от двете. Аз всеки ден правя някави много грешки. Все още ми е трудно да се науча да си прощавам, на 108 години съм, не се научих. Бог прощава. А ние?
Кайли, не е нужно да има събитие, за да има прошка. Тя е по презумпция. Ама аз това сега го пиша, за себе си. Още се опитвам да проумея.

Все още ми е трудно да се науча да си прощавам, на 108 години съм, не се научих.

Ти си на 108 години! 

Ти да не си от тези, които ще живеят по 1000 години или си решила да постигаш безсмъртие?

Не можеш да имаш първите 4, преди да си се научил на прошка.
Прошката е отношение към нещата, следващо отношението обвинение.
Преди прошката е обвинението.
Ако нямаш обвинение, няма какво да прощаваш.

Цитат на: Radyan в Август 26, 2009, 11:32:13 pm

Все още ми е трудно да се науча да си прощавам, на 108 години съм, не се научих.

Ти си на 108 години! 

Ти да не си от тези, които ще живеят по 1000 години или си решила да постигаш безсмъртие?

Ъхъ! Не зная да броя! Не ща безсмъртие, просто не искам да броя. Времето за мен не е мярка. На Асхафер никак не му е лесно  .

Цитат на: Helo в Август 26, 2009, 11:43:50 pm

Цитат на: Radyan в Август 26, 2009, 11:32:13 pm

Все още ми е трудно да се науча да си прощавам, на 108 години съм, не се научих.

Ти си на 108 години! 

Ти да не си от тези, които ще живеят по 1000 години или си решила да постигаш безсмъртие?

Ъхъ! Не зная да броя! Не ща безсмъртие, просто не искам да броя. Времето за мен не е мярка. На Асхафер никак не му е лесно  .

Сигурно изглеждаш добре за възрастта си.  На колко изглеждаш на пръв поглед?

Цитат на: Radyan в Август 27, 2009, 12:04:11 am

Цитат на: Helo в Август 26, 2009, 11:43:50 pm

Цитат на: Radyan в Август 26, 2009, 11:32:13 pm

Все още ми е трудно да се науча да си прощавам, на 108 години съм, не се научих.

Ти си на 108 години! 

Ти да не си от тези, които ще живеят по 1000 години или си решила да постигаш безсмъртие?

Ъхъ! Не зная да броя! Не ща безсмъртие, просто не искам да броя. Времето за мен не е мярка. На Асхафер никак не му е лесно  .

Сигурно изглеждаш добре за възрастта си.  На колко изглеждаш на пръв поглед?

Вие тези години взехте за нищо да ги нямате...
Аз не искам да си кажа моите,а да не говорим ако трябва с 70 отгоре...Абсурд!