Темата е за любов, аз визирам единствената и вечната.
А ако двама наистина се обичат така, останалото са просто подробности.
Синухе беше прав за Венерата ми, дето като съм тръгнала да я проработвам, съм си намалила личната свобода. В началото му репликирах, че не е така, ма после се замислих.
Ей, векове имам чувството са минали, откак съм била различна от сега. Даже не си спомням на първо четене, опитала съм се да забравя.
Сега кой тук пишеше за свободата си и тинтири минтири. От мен по-свободолюбив човек на тая земя не знам да е имало.
Докато в един момент усетих свободата като зелен хайвер. Свобода не съществува, не можеш да си свободен от всичко.
На тоя свят единственото важно нещо е споделеността. Така мисля от доста време.