Пиша този пост и спирам по въпроса...
Според мен,духовното и прагматичното в човека,трябва да действат и да се развиват в еднаква степен и с еднаква сила.Те трябва да вървят ръка за ръка.Нито едното,нито другото може да съществува отделно,независимо едно от друго.
Прекали ли се,даде ли се превес на едното,нещата вече отиват в не толкова добра светлина.Винаги трябва да има баланс,така както е и в Природата.Така,че да бъдеш прагматичен,в някаква степен,не мисля,че е отрицателно качество.
Това е от мен...