В тази връзка се сетих за снощния си сън, между другото.
Тия дни ми беше доста криво, а вчера направо бълвах змии и гущери.

Легнах доста късно и си спомням интересен фрагмент от съня си...
Намирам се в някаква къща, доста голяма и луксозна изглеждаше на пръв поглед.
В сутеренния етаж имаше голям басейн, но някак беше странно ситуиран - просто не мога да го опиша с думи. Все едно, че там, където е разположен басейнът, свършва познатият ми свят и започва друг - отвъдният.
Сънувам някаква жена, която усещам някак близка... Паднала е в басейна и той се е оказал много дълбок - като Марианската падина, всъщност няма дъно, всичко е един безкрай... Тя стои там и плаче, моли за помощ.
Опитвам се да й помогна, подавам ръка, искам да я издърпам на повърхността. Усещам допира на ръката й - студена и хлъзгава, нежива, сякаш идва от отвъдния свят. И вместо да ми позволи да я издърпам на повърхността тя изведнъж с все сила започва да ме дърпа надолу, към бездната... Усещам животински страх, но не искам да пускам ръката й.
Само си спомням, че в съня имаше група от няколко човека до мен. И някой от тях ме убеди да пусна ръката й, за да не бъда повлечена и аз надолу... в нищото. И така свърши сънят. Няма да казвам какви неща съм си мислила преди да заспя, сънят беше символичен.