Та в тоя смисъл съм по-склонна да "обвиня" Уран и Сатурн за подобно усещане на търсене и не намиране на изход.

И това със затварянето вкъщи и анализирането не ми се връзва толкова с плутонианците, колкото с рачешодобните.  

Има общо да -тр.Уран ми е затворен в12 дом ,а той е голям - има три знака,скоро няма да излезе .Него "виня",че поради изолацията си върнах интереса към астрологията и езотериката след години прекъсване.

Сатурн пък тогава /началото на промяната на обстоятелствата / имаше възврат в Рак 4 дом .А сега отива към съвпад с Плутон на К7 и  ще  се квадратират с тр.Плутон.

Т.е наистина не всичко е от Плутон ,но той носи болката и разочарованието и тяхното осъзнаване и поемане на отговорност за тях,в смисъл да работиш по тяхното приемане ,а не да се правиш ,че не ги виждаш.
Така си мисля  аз   

Плутон е търсещият, а не порсто съзерцаващият.

Именно. Но да се върнем на въпроса? Кои, според теб, са астрологичните характеристики на Плутонианеца.

Какво има или няма в картата си плутонианецът. Приблизително поне - планетни комбинации, аспекти.

 

Липсата на избор, ограниченията и безизходицата са по Сатурн. Уран дава бързи промени, много вълнение и повишен адреналин, безсъние, безпристрастност и свобода. С Уран толкова бързо се случват нещата, че нямаш време да ги осъзнаеш, носейки се на гребена на промяната и имайки чувството, че си страничен наблюдател на собствения си живот. Има нещо хаотично в действието на Уран, което създава илюзията за свобода, но и помага да счупиш оковите на собствения си консерватизъм.

Цитат на: Aniri в Април 30, 2010, 10:32:31 am

Та в тоя смисъл съм по-склонна да "обвиня" Уран и Сатурн за подобно усещане на търсене и не намиране на изход.

И това със затварянето вкъщи и анализирането не ми се връзва толкова с плутонианците, колкото с рачешодобните.  

Има общо да -тр.Уран ми е затворен в12 дом ,а той е голям - има три знака,скоро няма да излезе .Него "виня",че поради изолацията си върнах интереса към астрологията и езотериката след години прекъсване.

Сатурн пък тогава /началото на промяната на обстоятелствата / имаше възврат в Рак 4 дом .А сега отива към съвпад с Плутон на К7 и  ще  се квадратират с тр.Плутон.

Т.е наистина не всичко е от Плутон ,но той носи болката и разочарованието и тяхното осъзнаване и поемане на отговорност за тях,в смисъл да работиш по тяхното приемане ,а не да се правиш ,че не ги виждаш.
Така си мисля  аз   

Аз принципно визирах мунданната опозиция Сатурн/Уран, която "виня" за промяната на обстоятелствата при мен и усещането за неориентираност, подобно на това при kaily. Началото му, преди година и нещо съвпада с времето, когато тези двамата се изправят един срещу друг.. Разбира се, засегнати са и нужните оси.
Иначе те нещата освен индивидуални, по закона на Мърфи, са и комплексни - демек тежкарите действат дружно и докато единия те клати, другия те дърпа, третия те кара да се чувстваш като в необрано лозе  и т.н. Важното е, че освен изброените, дават и шанс за излизане от състоянието, промяна. Така, че - ша се оправим, сигурно е!  :blink:

Ей, девойки, да сте живи и здрави и всички много ви обичам. Воглаве с АН.
Стреличке, много точно си го описала!

за да усетиш безизходицата в пълна сила, и безсилието

Аз това го знаех впрочем, нали имам силна интуиция, че трябва да се потопя надолу в тъмното, още миналото лято го знаех, че зимата ще е надолу, само дето не предполагах, че татко ще умре. И още тогава знаех, че пролетта ще има изсветляване, и понеже пролетта дойде, а изсветляване на тоя етап само вътрешно леко, затова реших да попищя. Не да ви пия енергия, ми да извадя от съзнанието си каквото трябва чрез вас.

не е мързел,а ограничаване в реализацията, за да смениш тотално посоката,трябва да спреш на кръстопъта и да ти просветне сега накъде

А и да се пренастроя, си мисля аз. Досега един живот, занапред друг живот, трябва промеждутък от време за пренастройка. И колкото е по-голяма разликата между двата живота, толкова е по-трудна пренастройката и повече време отнема.

Небесна, мерси за прогресивната луна, от колко градуса почва да действа? И аз я бях забелязала тая луна, щото сега на всичко отгоре ми е и в 12 прогресивен, не стига останалото и само се надявах да се измъкне най-после. Сега е 4 градуса от слънцето и на два от прогресивен асцендент, чакам я като месия.

Дейзи,

че да имам сили да отгледам сина си до 18г. и след това мога да си ида.

Не е така, мила, и аз си казвах айде до 18, ама после то почва да следва, трябва да му помогнеш, сега и остават още 2 години, много ми се иска магистратура в чужбина, пари за там трябват, не стига, че нямам работа, ми ми и трябват повече пари отпреди. А и детето има нужда от майка далеч след 18, на мен баща ми почина сега и пак боли. Рано ни е още, и аз бих се омела отдавна, ама докато не си стъпи на краката съвсем, не бива...А и при мен явно Плутон подразбра какво се каня да правя и така направи, че дъщеря ми само на мен сега разчита. Съвсем доскоро можеше и на баща си, на бабите си, на дядо си, на братовчедите си...сега така се обърнаха нещата, че аз, ако си ида, детето ще е много само и самотно. Та ме държи пущината насила и нарочно.

Как мислиш, ако цял живот беше живяла сравнително задоволена, ако правеше това, което и тълпата и след работа ходеше по кафенета да приказваш с приятелки, щеше ли между разговорите за това какво има в Мола да мислиш върху вътрешното си състояние?

Хело, много хубав пост си написала за Плутон. Обаче аз осъзнах и друго - че Плутон ако иска да бъде наблюдател и мислител, трябва да наблюдава целия живот, в цялата му пълнота. Някак така изкилифинчих нещата, че не може Плутон да седи и да размишлява само върху сериозните и трудните неща от живота, защото тогава му липсва пълната картинка. Трябва да се запознае и с обратната страна на медала, защото само с една страна няма медал, нъл тъй? Значи сед толкова борби срещу системата, за оцеляване и за единия живот е време да видя и от другата страна - просто за да си събера медала в едно.

И честно да си кажа, и Кайли не ми изглежда нещастна и нереализирана личност.

Дияна, естествено, че не съм нещастна и нереализирана. Просто това, което преследвах от детството си, достигането на едно определено духовно ниво, в един момент разбрах, че съм го постигнала. Т.е. дотук с предимно духовните ми търсения, каквото съм си търсила, съм си го намерила. И сега вися в безтегловност, знаете след всеки изпит в университета, има един период на доволство, че си го взел, и на пустота в същото време, че тая цел е изпълнена, а за новия изпит още и не сядаш.

Аз принципно визирах мунданната опозиция Сатурн/Уран, която "виня" за промяната на обстоятелствата при мен и усещането за неориентираност, подобно на това при kaily

При мен неориентираното е по-скоро от Нептун - транзитен върху натален Хирон, опозиция натален Уран, дирекционен върху натално Слънце.

Просто това, което преследвах от детството си, достигането на едно определено духовно ниво, в един момент разбрах, че съм го постигнала.

Това не е урок по Плутон, Кайли. Ако е по Плутон, накрая ще дойде осъзнаването, че нищо не си постигнала всъщност, че си по-ниско от пръстта и по-нищожен от червея, или, по-лошо, че целта ти е била изначално сбъркана.

Чувството, че си някому необходим и важен, отговорността за другия, също не е по Плутон според мен. Плутон е съвършеният егоист. Спомни си Медея. Сатурн и Луна ще те накарат да останеш, за да си отгледаш наследника. Плутон ще използва наследника, за да отгледа собствения си интегритет.

Чувството, че си някому необходим и важен, отговорността за другия, също не е по Плутон според мен. Плутон е съвършеният егоист.

 :unsure:

Само, ако си на ниско ниво. Ако си на високо еволюционно ниво вече те е грижа за другите. Мисля, че Плутонинаците с високо ниво на проработка се стремят да помогнат не само на себе си, но и на останалите да се справят с проблемите.

Не знам, на мен и Плутон и Нептун са ми в аспект с асцендента и с Луната и в аспект помежду си, така че влиянието им при мен се смесва.

Но нали Плутон е лечител на тялото и психиката. Той помага на другите!


Иначе да си припомним какво е написал Авесалом Подводни:


На четвърто ниво на проработка на Плутон човек вече достатъчно добре вижда кармата (своя, чужда и групова) и възприема плутоновите чистки като необходим етап от еволюционния процес. Той вече може да отделя гнилите и мъртви участъци от психиката (своя и чужда) от живата тъкан, което рязко намалява болката от плутоновия очистващ огън.
Черен учител с четвърто ниво проработка на Плутон може да създаде истински ад на земята, да организира развита система от концлагери, да пролее морета от кръв, да изстреби най-добрата част на своя или чужд народ, да унищожи средата и като че ли да превърне слънцето в черна дупка. Но за да бъдат оценени правилно действията му трябва много високо еволюционно ниво, отлично виждане на планетарната карма и алтернативните възможности за нейното развитие.
В констуктивен вариант човек на това ниво може да се занимава с вътрешния или външния свят, но нему са достъпни такива дълбочини на собственото му подсъзнание, че непосредствено са свързани с високи силни егрегори, които той чисти, привежда в порядък и открива нови възможности за развитие, просто занимавайки се със самоусъвършенстване.

   Дияна има нещо верно, кратко и ясно да го кажа - по Плутон е оцеляването. Пък кой както иска така да си го интепретира.

  Дияна има нещо верно, кратко и ясно да го кажа - по Плутон е оцеляването. Пък кой както иска така да си го интепретира.

Et voilà!

Това не е урок по Плутон, Кайли. Ако е по Плутон, накрая ще дойде осъзнаването, че нищо не си постигнала всъщност, че си по-ниско от пръстта и по-нищожен от червея, или, по-лошо, че целта ти е била изначално сбъркана.
Чувството, че си някому необходим и важен, отговорността за другия, също не е по Плутон според мен. Плутон е съвършеният егоист. Спомни си Медея. Сатурн и Луна ще те накарат да останеш, за да си отгледаш наследника. Плутон ще използва наследника, за да отгледа собствения си интегритет.

Е ще ме прощаваш, ама е точно по Плутон.  
Точно така се чувствам, ма не посмях да го кажа, щото даже не смея и да го мисля.

накрая ще дойде осъзнаването, че нищо не си постигнала всъщност, че си по-ниско от пръстта и по-нищожен от червея, или, по-лошо, че целта ти е била изначално сбъркана

Е това е усещането ми от месеци насам по отношение целта, преследването и постигането. Непрекъснато все това мисля, на моменти се налага да си втълпявам, че всъщност си е добра целта, просто като я гони човек, се отнася по един начин, като я стигне - по друг. Тегля чертата - нищо не съм постигнала, решавам тестове, баси, навремето бех умна, сега като гледам какви са тестовете и изискванията, май съм последна плюнка на земята. И най-вече бе това ли е трябвало да преследвам или земни цели.
Абсолютно точно си го описала, а сега бъди така добра да ми кажеш какво би могло да последва. Щото никога не съм знаела, че такъв тип последователност е по някаква планета, камо ли по плутон, явно който знае това, трябва да знае и възможните изходи.

Плутон ще използва наследника, за да отгледа собствения си интегритет.

И това всъщност го правя. Ако не беше наследника, да съм се омела, сега считам, че нарочно е поставен, за да мога да отработя още характеристики в себе си.

Значи всичко се случва по Плутон. И в такъв случай имам добра новина за себе си - Плутон прави тригон с МЦ, ще прави тригон и със северен възел и със себе си.  :49:

Само, ако си на ниско ниво. Ако си на високо еволюционно ниво вече те е грижа за другите. Мисля, че Плутонинаците с високо ниво на проработка се стремят да помогнат не само на себе си, но и на останалите да се справят с проблемите.

Хело, да ме прощаваш, ама тая работа с нивата и проработките, си е афиф работа, според мен. Да проработваш, да проработваш, колко да проработваш. Накрая все пак някой умира.

  е да де, нали умирането и то е по Плутон. Та кото си почнал да си го преработваш, обработваш ще си го доработиш оттатъче - 
  Кайли, доколкото разбирам прогресивната ти Луна е в Скорпион, може би тя е виноватата в случая за тези плутониански усещания, ама и заради кризата на кардиналите...Знаеш ли, че е възможно в момента в който умираме да прозрем наистина ИСТИНАТА и да останем тотално шокирани от това, в каква огромна заблуда сме живяли цял един живот...

Не е в скорпион бе, прогресивната ми луна е в стрелец и ще мине в козирог след малко.
Като говоря за асцендент, говоря за прогресивен асцендент, не за натален.
Знам, че като умираме, прозираме, мойта лична цел е да прозирам нон стоп, не само като ще мра. И всичко, що разправят, де се случвало след смъртта, да го извикам и изживея и приживе. Що прозрения само като умиргаш и що душата да осъзнава само като умрем? Като минем отвъд ще видим, тогава това, тогава онова.
Що да е тогава, нали душата си я имаме и тук и сега и можем е сега, в тоз момент, а не след като умрем?

а сега бъди така добра да ми кажеш какво би могло да последва.

Де да знаех, Кайли. Ама като си стигнал до пепелта, сигурно следва да се раждаш. Демек, да си спомниш какво правят новородените. Да се оставиш Луната да те води - инстинктивно, интуитивно и емоционално. Да се научиш да усещаш вкуса в устата си, миризмата на дърветата и уюта в докосването на кожата на друго човешко същество. Можеш ли се върнеш към първичното, непредубедено възприятие на света и да се опиташ отново да се адаптираш към него? Но да заличиш онова измамно "всичкознаене" и усещане за превъзходство, което са ти донесли духовните ти търсения и опита до сега?

Плутон ще използва наследника, за да отгледа собствения си интегритет.

и ако кету дашата го подсилва влиянието на откъсване от човешкото +наталната предразположеност за самоцентризъм  и отделяне от земното :unsure:

Можеш ли се върнеш към първичното, непредубедено възприятие на света и да се опиташ отново да се адаптираш към него?

О мога мога, вече всичко мога! И преди ми се е удавало, но напоследък се засилва всичко това, мога да прескачам с лекотата от госпожа милиардерка в Хилтън към камериерка първи ранг в Хилтън за секунди.
От бедна и проклета дъртофелница - квартална кокошка към глезено дългокрако напудрено маце със силиконови цици.
Майтапа настрана, може би това ми е най-трудното в момента, не мога да се идентифицирам с нищо и затова не знам какво точно се очаква от мен да бъда занапред. Нито пък какво ми се иска, щото с лекота менкам форми.

Ей, Дияна, днес отново те е навестила музата и за наш късмет си била точно в астросайт, виртуалния ни дом. :blink:

Интересно ми е според теб след като човек осъзнае колко е нищожен и безсилен пред Плутон, какво следва? Това ли е крайната цел и висша изява?

Майтапа настрана, може би това ми е най-трудното в момента, не мога да се идентифицирам с нищо и затова не знам какво точно се очаква от мен да бъда занапред. Нито пък какво ми се иска, щото с лекота менкам форми.

Това ми звучи доста Нептуново?

Хело, да ме прощаваш, ама тая работа с нивата и проработките, си е афиф работа, според мен.

  Шменти капели.  :57: :57: