Не помня оная специална пушка, Асол?
Мнението ми е породено от следното - преди много години бях на една среща с един йога Перица. Тъкмо да почне медитацията и се изправи един льольо, който надълго и нашироко почна да обяснява нещо си, а ние седяхме и чакахме да се сети да спре, че да почне същинската част. Наблюдавах Пепси, а той седеше преспокоен, усмихнат, със затворени очи. На мен отвътре ми вреше и кипеше, Пепси се усмихваше блаженно, аз първа не издържах и с няколко премерено остри думи разкарах льольото.
Медитацията почна и в тоя момент изведнъж ме осени, че Пепси е изчакал битието да си свърши работата и е приел ролята на наблюдател. Когато си в потока, нещата стават сами, но по твоему. В случая аз изиграх ролята на битието от потока, обаче веднага ме тресна, че трябва да се науча аз да играя ролята на Пепси наблюдателя.
Оттогава, а това беше преди много години, та чак сега сколасах да осъществя малка доза от намисленото.