Aз ще дам пример с моите роднини.
Жалва ми се, че в момента е без работа, от една година кашкавал не си е купувала..изобщо трагедия. Много ме натъжи и съвсем добронамерено в рамките на 1 седмица успях да и изходатайствам работа. Уверих бъдещата и работодателка, че е много отговорен и сериозен чоек, в което искрено вярвах.
След 1 година шефката и ме потърси. Беше страшно ядосана.
Моето момиче поработило 2 месеца, на третия- взело да наднича в канчето на собствениците, като не и удовлетворили финансовите претенции, взело да подкукоросва останалите да стачкуват ( става въпрос за производство- мебели). Толкова си повярвала, че е незаменима, че накарала някои от технолозите+ някои от работниците да напуснат и сами да започнат производство под нейно "ръководство". Естествено претърпяла фиаско, но, но не спряла дотук ами по разни институции почнала да изпраща "сигнали" за бившите си работодатели.
Заплатата и не е била лоша и я получавала винаги навреме.
Между другото в рамките на тази година, при срещите ни, въпросната ми роднина никога не ми е споменавала за тези неща.
Като я питах как е работата, ми отговаряше уклончиво, че е ОК.
Такива неприятности им докрах на хората като ходатайствах за нея, че ми е обица на ухото. След тази случка за никого вече не гарантирам.
Имам подобни други и с други деви. Големи принцеси, които си мислят, че по рождение им е дадено рогът на изобилието да се излива в/у тях и само в/у тях- другите не са достойни, най- много да направят компромис за някой техен КРЪВЕН роднина:)
