Капризен, сгрешил си, че не си отскочил до там.
Сестра ми от 10 години живее в Монреа,л имам и доста приятели заминали за Канада. Само един се върна и не защото не му хареса, а защото по професия е юрист, а по него време беше на 35 години. Смяташе, че е закъснял с 10 години за тази авантюра.
Можело е да се преквалифицира или да преравни, за да влезе в колегията. Колкото професията е по-квалифицирана, толкова е по-трудно да се работи по нея - особено в началото. Той като юрист е трябвало да учи на ново - законите тук са по-различни.
На мен като преподавател правителството прие магистратурата ми от СУ, но с хиляди условия. Образователната система е много по-различна, а и трябва да знаеш езика перфектно - иначе не става. Още първата година бях наблюдавана и оценявана за работата си. Ако ви кажа по колко показатели ми правиха професионалния еквиваланс по време, когато работя с учениците си. Бях пощуряла от визити на директори по време на час и всеки с голямата книга да дава оценки и вписва наблюдения, след което да ги изпраща в комисион сколер при вишестоящите ... имах чувството, че се намирам не знам къде ... Не е лесно, никак даже. Учиш, работиш - първите години не е никак лесно, стресът е голям, но пък накрая си заслужават усилията.
Divna, звучи ми страшно....даже на мен...направо нов живот почваш...ти как реши да ходиш там?....и за винаги ли ще си там?
Спокойно, не е толкова страшно. Съжалявам, че така съм го описала и ти е прозвучало по този начин.
Да, истината е, че започваш нов живот, като трябва да наваксаш много бързо (това е стресовия момент). Затова и eмигрирането не е за всеки.
Ами, някъде по страниците съм разправяла вече как и защо съм взела решение. Ивинявай, но не ми се обяснява пак.
За сега ми харесва и не съм мислила да eмигрирам наново. Ама човек никога не може да знае какво ще стане след време. Eмигрирах за няколко месеца - много бързо, за разлика от повечето, които чакат с години. Така, че нищо не знам, а и не мисля по този въпрос. За сега съм уредила донякъде живота си тук и съм по своему щастлива, ама знае ли човек ...