риба - йок, риба не хванахме, но хванахме тен,
шляпах си кротко, седнала на огромен къс скала, паднал в реката, наблюдавайки двойка щъркели как се реят над реката, нагоре,надолу, по едно време мина атракционен парен локомотив и наду свирката , събуди ме от унеса, бях притворила очи и докато се усетя и аз вече се реех ,около мен тишина, спокойствие и лекота, времето и пространството слети в едно безвремие, уникално усещане, и рязко ме дръпнаха надолу и бързо към тук и сега ,макар и в едно отминало столетие с парният локомотив ,който отмина, гордо влачейки зад себе си един вагон и се започна един парад на суетата, мотори, джипове, тунинговани возила с мръсна газ, а бяхме избягали от трафика на София,а тя половин София по Дефилето ни застигна, рали около МВЕЦ Лакатник, не издържах и забягнахме по гори тилилейски, там дето дебел врат не е стъпвал,щото няма път, само пътеки, катерихме по "Вазовата пътека" край с.Заселе, гара Бов ,красота, водопади, зеленина,свежест,дядо Вазов тук е получил вдъхновение за дядо Йоцо гледа и за баба Илийца,заредиха ме случайните хора, който ни поздравяваха дружелюбно,весели младежи, решили да пренущуват край водопада,техният смях и младост,осамотени влюбени двойки, изникващи тук-там ,тунелчета от зеленина и ширнали простори, а ниско долу Искъра лъкатуши, като една сребърна нишка, свързваща тялото и душата в едно, а мислите, който те заливат като пръските на водопада, живителни и пречистващи , кръжат като двойката щъркели в една повтаряща се спонтаност от емоции и истина,че живота е прекрасен,споделен с тези, които обичаш и срещаш взаимност, която да изживеете като едно :58:
пречистващо новолуние,завършило със сладък сън, в който надявам се пак да летя :bedtime2:
лека нощ