Ами да се изненадам чак толкова от себе си... по-скоро не.
Като по-малка ми се е случвало и това е нормално.
Обичайно в екстремни ситуации можем да се изненадаме от реакциите си
Сега от дистанцията на времето се изненадвам как са се променили някои вкусове и предпочитания.
Но това е друго.
Аз си мисля, че това, за което може би говорим, е нашата истинска същност, която се проявява, когато й дадем възможност.
Една такава възможност са сънищата.
Тогава сме приспали тревогите по изплащането на ипотеката, недоволството от вдигането на цените на тока и парното...

и тя /истинската ни същност/ се възползва и започва да се проявява.
А понякога можем да си припомним нещо, което сме научили от предишен живот и това да е толкова несвойствено за сегашния ни, че да се чудим как е възможно да се проявим така.
И всичко пак ще е част от нас самите, само че една добре забравена част.