Слънчогледът, който се влюби в Луната
Някъде далече, далече, в левия край на Земята, имаше едно Слънчогледово Поле.
В него живееха поне безброй красиви слънчогледа, които съвсем послушно и закономерно бяха влюбени в Слънцето.
Някои от тях, освен това, бяха влюбени и в себе си, втори - в съседната кокетна слънчогледка, трети - в прелитащите наоколо пеперуди, калинки, птици, ветрове, други пък се влюбваха и в самолетите, които се снижаваха към Пистата Отвъд Слънчогледовото Поле или в автомобилите, които профучаваха по Шосето През Слънчогледовото Поле, а имаше и такива, които се влюбваха във всичко изброено...
Въобще - там всичко беше любов. Едно огромно жълто море от Любов.
В една ясна безоблачна нощ един от слънчогледите се събуди. Погледна към небето и искрено се изненада. Слънцето го нямаше, нооо...На небето срамежливо светеше една Сребърна ПолуЛуна. Слънчогледът се взря в нея и веднага се влюби. Заговори я, а тя плахо се усмихваше без да казва нищо. И така си мина цялата нощ.
На другия ден Слънчогледът беше зает да обича разни други неща, но мисълта за ПолуЛуната не излизаше от ума му. Едва дочака нощта. Нямаше търпение да я види отново. И когато Слънцето потъна зад Хълма Отсреща, тя изплува от източния ъгъл на небето. Слънчогледът отново я заговори и този път тя се осмели да му разкаже за себе си.
И така, ден след ден Слънчогледът я чакаше и нощ след нощ тя също се влюбваше в него.
Беше странна. Не беше като Слънцето, което винаги беше кръгло. И като дъжда не беше, който винаги беше мокър. И като пеперудите не беше, които винаги бяха цветни. Тя беше... друга. Когато се запознаха, приличаше на усмивка. После сякаш започна да цъфти и се превърна в златна монетка. След това отново започна да се свива, докато не стана отново усмивка. А после изчезна. И пак се появи като усмивка. Беше ту златиста, ту сребриста, ту бяла, ту синкава, ту забулена с червен ореол, ту прозираше под сивкав воал, ту имаше лунички, ту беше гладка и сияйна. Слънчогледът се чудеше това харесва ли му, или по-скоро не, обича ли я, или по-скоро не, истинска ли е, или по-скоро не...Но тя го обичаше.
От всички Слънчогледи на света Луната се беше влюбила в него. Наистина ли? Той ту вярваше, ту не вярваше, ту му ставаше тъжно, ту беше щастлив, но явно с нея беше така.
Тя беше различна от всички останали, които беше свикнал да обича.
А тя така го обичаше, че нямаше търпение Слънцето да отпътува, за да излезе над Слънчогледовото Поле и да се срещне със своя любим. Веднъж дори избърза. Слънцето все още не беше скрило лъчите си, когато Луната надникна от своето ъгълче на небето. И видя любимия си Слънчоглед, който нежно целуна Слънцето за лека нощ. Видя го как гали с листенца пчелата и й шепне "До утре". Видя как той се навежда и прегръща слънчогледката до себе си.
Тази Нощ Луната помръкна. Мълчеше. Не беше нито златиста, нито сребриста, нито синкава, нито с червен ореол. Беше сива. Без блясък. И изглеждаше по-далечна от всякога. Слънчогледът не я хареса такава. Изведнъж му се стори страшно погрозняла. И й каза, че няма нужда от такава Луна. Попита я дали ще й мине, а Луната му разказа, какво е видяла. Не знаеше дали ще й мине. Слънчогледът беше озадачен. Нима имаше нещо лошо в това да обича? Та нали обичаше и нея? Каза й го. Каза и, че независимо от това, че през деня обича и Слънцето, и пчелите, и слънчогледката до себе си, за него тя, Луната, е на първо място.
Той просто имаше нужда от любовите със Слънцето, пчелите и слънчогледката.
Луната разбра. Слънчогледът беше прав.
Но какво от това... От разбирането болката и не ставаше по-малка.
Тя се усмихна на Слънчогледа. Каза му, че въпреки всичко го обича. Целуна го за последно и се обърна с гръб към Земята.
Оттогава не се е обръщала обратно. От тогава никой не може да види Другата Страна на Луната.
А там са разплаканите й очи.
Понякога Слънчогледът се будеше нощем и виждаше падащи звезди. Не знаеше, че това са лунни сълзи. Никога не разбра.
И никога не разбра, че Луната не може да бъде поставена между останалите, които обича. Дори и на първо място. Защото тя може да бъде само Единствена.
А небето, което гледаше всичко отгоре, разбра, че слънчогледите не трябва да се влюбват в луни.
Та нали се казват слънчогледи...