Тва пък съвсем нова визия, що да не се гъбаркат с играта, аз се опитвам да отварям де що има очи, ти ми викаш, че било опасно.
Ошо, впрочем, както и другите истински учители и те отварят очи.
Далеч от майтапа, не се имам за учител ...все още, ама па знам ли.
Ама наистина учителите пробват да измъкват хората от играта.
Сега с тая Кабал, то не че не съм го чела и преди де, ама в крайна сметка вселената така е устроена, че частта е по-голяма и от цялото. Във всеки един се съдържа цялата вселена. Кабалата ми разгони играта, щото вика, че в мен е цялата вселана и всички хора и няма като как да се измъкна сама, щото е невъзможно от космическа гледна точка.
Или измъквам всички, защото всички са в мен, или нищо не правя.
То така погледнато и играта е в мен и аз я играя.
Надеждата ми е в многоизмерната вселена, демек аз в мойто измерение измъквам народа и си живея живота, а в друго измерение примерно ти се гърчавиш. И си живеем всеки в неговото измерение, ама ти в мойто си измъкнат, а аз в твойто не съм.
Той и Хъбард отделя много внимание на вселената вътре. Казва, че има вселена и вселени - за всеки по една.
Впрочем и аз имам такова озарение навремето, че всички хора сме живели заедно и си мислим, че светът е един, обаче е дошло време всеки да се прибере по къщите си.
Аз съм обявила джихат на определени лейбъли, услуги и други разни неща. Просто мога и без тях и колкото повече ме убеждават в полезността им и в това, че ще съм куул, по- здрава, по- красива и по- по- по-.. толкова повече нараства волята ми да не ги потребявам.
Е виж тук и аз съм обявила джихат, срещу Учителите не, ползвам ги за помощници, с тяхна помощ да намеря правия път и да се лутам по-малко, обаче рекламата я игнорирам. Ама се хващам, че все още имам прилепнали убеждения, които са ми насадени кой знае кога.
Хъбард всъщност това разбира под процесинг основно - процесинг на прилепналите убеждения - "вечни истини", приети веднъж завинаги за верни и никога не подлагани на съмнение.
Като почна да си чопля постулатите и тръпки ме побиват колко съм зомбирана все още на места.
А времето е интересна категория, време няма, сциентолозите много често ми повтаряха $time is consideration".
Времето се разгръща само в процеса на разгръщане на съзнанието.
И най-важно май в цялата схема е
вниманието.
Както помня една изключителна мисъл, не знам чия -
Най-важното нещо на тоя свят е твоето внимание и всяко живо същество от най-близките ти до последната мушичка се бори за него.
Та всичко е въпрос на внимание, като ти насочат вниманието към материалното и ти си губиш времето с него.