все повече си мисля, че емоциите са дадени за да намираме проблемните си страни и да ги отстраняваме. някак напоследък си мисля, че емоциите са неправилно интерпретирани и използвани тук на Земята  

Обаче съм се убедила, че от емоции няма полза.

Честно казано и аз често си го мисля това-ако нямахме емоции светът щеше да е едно спокойно място за живеене.На мен лично само ми пречат и гледам да ги владея доколкото мога.Мисля,че вече имам напредък,макар,че в началото подтискането им напрво ме взривяваше.Но явно и това се учи

Емоция, която бива потискана в продължение на много време, лесно може да бъде соматизирана в тялото.
Въобще в процеса на интеграция на Луна/Сатурн често проблем с отделянето е налице, включително и с отделителната система. Задържат се шлаки и токсини в организма, трупат се отрови. Може да пострада жлъчката /не визирам медицинска астрология/.

все повече си мисля, че емоциите са дадени за да намираме проблемните си страни и да ги отстраняваме. някак напоследък си мисля, че емоциите са неправилно интерпретирани и използвани тук на Земята  

Негативните емоции, негативните случки в живота ни и болестите би трябвало да имат за цел да ни учат и да ни водят натам, накъдето трябва. Но повечето хора не могат да интерпретират тези знаци, за разберат къде грешат и да поправят поведението си.

Цитат на: Вещичка в Април 27, 2010, 07:08:16 pm

все повече си мисля, че емоциите са дадени за да намираме проблемните си страни и да ги отстраняваме. някак напоследък си мисля, че емоциите са неправилно интерпретирани и използвани тук на Земята  

Негативните емоции, негативните случки в живота ни и болестите би трябвало да имат за цел да ни учат и да ни водят натам, накъдето трябва. Но повечето хора не могат да интерпретират тези знаци, за разберат къде грешат и да поправят поведението си.

да, нещо такова имам в предвид. че първо заболява емоционалното тяло и като не се обърне внимание избива върху физическото тяло. но първопричината е в емоциите. и затова си мисля че самата емоция като такава е тук за да ти покаже верният път...  обаче като всичко друго на тази планета се е осрало и първопричината за възникването е много отдавна забравена и изхвърлена на боклука  :unsure:

няма живо същество което да не изпитва емоций,нито м/у човеците ,нито м/у животните...

Кучетата не изпитват емоции-само чувства,те и за това са толкова верни

Емоция, която бива потискана в продължение на много време, лесно може да бъде соматизирана в тялото.

Абсолютно вярно и проверено.Но човек се учи от грешките си

Нали Плутон управлява магиите? Във ведическата астрология няма Плутон. В индийската митология Шива, който се свързва със Сатурн е владетел на магиите.


Какво мислите за управителите на магиите? С които планети ги свързвате?

Раху се свързва с черните магии в индийската астрология, с обсебване от зли духове и прочие същности от демоничните /нисши/ светове.
Луна в съвпад с Раху е най-често срещаният аспект, особено ако получава аспекти от други малефици.

Цитат

няма живо същество което да не изпитва емоций,нито м/у човеците ,нито м/у животните...

Кучетата не изпитват емоции-само чувства,те и за това са толкова верни

Цитат

Емоция, която бива потискана в продължение на много време, лесно може да бъде соматизирана в тялото.

Абсолютно вярно и проверено.Но човек се учи от грешките си

как ще изпиташ чувство ,без да имаш емоция?
сега минахме в нова тема , яйцето или кокошката?
на мнение съм ,че не може да има чувство ,ако няма емоция......

 ;DНякои му викат условен рефлекс
Марая,кажи едно завистливо куче ;DАбе това го бях прочела веднъж,че нямат емоции животните и мн ме замисли.Ама много.И като поразсъждавах открих голямата истина-емоциите на хората са техния най-голям враг :72:

А що се отнася до Сатурн мисля, че при индийците той се свързваше с Яма - бога на смъртта.

Яма (богът, вадещ душите) е наречен Дхарма и е символ на правото - спазването на "закона" и справедливостта. Даже в Махабхарата само неговият син, пословичен със своята справедливост, достига небето.

В България има една приказка за кумеца на арх. Михаил душевадеца. (българските приказки за сиромаха и ангела-душевадец или кум, Арх. Михаил - срвн. БФП 1993: 133-134, № 332).
Тя е преразказана от Е. Пелин http://margaritta.dir.bg/2006/okt/08elinpelin.htm

Аналогията на Арх. Михаил с Яма е основателна. Тук бихме могли да добавим също египетския Сет, Вотан, Хеката, вероятно и още други, които имат сходни черти.
Яма има като придружители четириоки кучета, Хеката и Вотан също - виещи глутници кучета /между другото така "вият" жените оплаквачки - един наистина трудно търпим звук/.
На Яма в Индия изливат вода, на Арх. Михаил също. У нас съществува поверието, че когато умре човек, трябва да се излива налятата преди това в къщата вода, защото Арх. Михаил си бил измил меча във водата.
Яма и Ями понякога са интерпретирани като ден и нощ, същото е положението и със Сет, който е виновен за нощта, крадейки окото на Ра и т.н.
По-интересно е друго. Всички тези божества в началото не са символи на злото, както се трансформират в по-късни векове.
Изключение в случая не прави и геният на Гьоте, който е знаел тези неща. Мефистофел нарича змията /тази при Ева/ "леля ми - старата змия" /цит. по памет/. Известно е, че Гьоте пише "Фауст" през целия си живот и в трагедията няма нито една случайна дума. Всичко е мислено и премислено. Репликата на Мефистофел очевидно дистанцира по време "старата змия", придавайки и по-различни качества, не я идентифицира със себе си.
Яма, Сет, змията Адишеша и т.н. са персонификации на силата - разрушител на илюзиите, на познанието и зараждането на познанието някъде назад в праисторическите безкрайности.

Яма е наричан още дхарма. Той е най-справедливият.

Символизира се от юга като пазител на небесните посоки. което го свързва с формата на Шива като учител dakṣiṇāmūrti (въплъщение на юга и правото, дясното и т.н.). Всъщност Яма е и учител по йога в Катхаупанишад. И един от най-мъдрите девата (божества).

Смъртта изначално се приема не като край, а като начало на нов живот. Така се приема във всички религии.
Съответно вестителят на смъртта е водач отвъд. Затова у нас Арх. Михаил понякога е наричан Аро или Харо - очевидно антични остатъци от Харон - лодкарят.
Тези богове възприемам като много стари остатъци от неперсонифицирани или смътно и неясно персонифицирани  вярвания в някакъв демон - сила, отговорна за смъртта, която неминуемо се свързва с огромна болка и страдание не само за умиращия, но и за неговите близки.
Смъртта ликвидира тленното и изявява вечното, ако изобщо има такова. Така говорят религиите. Така смъртта неминуемо се свързва с някаква поне възможност за досег до вечното и по някакъв подобен логичен механизъм парадоксално се сливат в една силата, отговорна за смъртта и познанието за вечното и нетленното.
Водачът в нетленното е справедлив, защото претегля делата, сърцето, душата, кармата и т.н., както се вярва в религиите.
Страдание и познание парадоксално се асоциират и отново ще дам думата на по-умния от мен, който ме е научил на много неща и този път ще цитирам от превода на К.Станишев С80.
В "Работен кабинет" се разказва как при Фауст - великият учен идва млад студент, който търси съвет каква наука да запише. Фауст временно отсъства и Мефистофел, обличайки дрехата на Фауст се превръща във Фауст. При последвалия разговор злият интелект разгромява наивните представи на младежа за наука. Накрая студентът иска автограф и Мефистофел му пише:
Eritis sickt Deus scientes bonum et malum - думите, с които змията изкушава Ева. Накрая Мефистофел заключава: "Чуй мъдростта прастара, чуй и леля ми, змията - с това богоподобие се пати на земята."/стр.68/.
На стр.25 Фауст: "В колко книги да чета, че всеки се е мъчил във живота, че рядкост е щастливец... Природата, и денем тайни скрила, не дава булото и да свалим. Каквото не открива - и насила не ще го с лост и свредел отломим."
Стр.22: "Каквото дух на времето зоват, на празни господа е то духът... Печално е това да се открие!"
Смърт, страдание, печал, болка, но и възможност - единствена възможност за придобиване на някакво облекчение, познание и Бог знае още какво.

Цялата дискусия е копирана от тук:
http://yoga.eurasia.bg/forum/index.php?topic=1453.0

;DНякои му викат условен рефлекс
Марая,кажи едно завистливо куче ;DАбе това го бях прочела веднъж,че нямат емоции животните и мн ме замисли.Ама много.И като поразсъждавах открих голямата истина-емоциите на хората са техния най-голям враг :72:

ми има и такива кучета...
я метни кокал на едно и му гледай сейра на другото....или  и това е условен рефлекс2
ми не е ,щото след около час пак могат да си скочат и да си ръмжат и да се бият и да се хапят....емоций има във всичко.
емоционалния човек е жив човек , той не е същество ,а човек.
м/у другото това стана една от най-търсените черти в човека...,дефицитна стока е!

А що се отнася до Сатурн мисля, че при индийците той се свързваше с Яма - бога на смъртта.

Шива е бог на смъртта. Той е Разрушителят от Троицата Създател-Поддържащ-Разрушител. Неговата цел е да разрушава творението, създадено от Брахма.

Подтиснатите емоции не водят до нищо добро, т.е. отработването на ранената Луна не е в лишаването и от емоции, а в правилното им канализиране. Ако нещо не работи правилно, не го отстраняваш, за да го оправиш. А и в крайна сметка щом е част от цялото и ти е дадено, значи имаш нужда от него.

(Само) Контролът по Сатурн в крайности също не води до нищо добро, щото си изграждаш зависимост. Със силен Сатурн го умея и съм го правила неведнъж. Грешка.

Според мен тук тайната е в баланса. Но за всеки балансът означава различно нещо.

Сатурн в 7ми не се доверява лесно, никак даже, не допуска никой до себе си. Пак грешка.
И това съчетано със силна интуиция става страшно..

Брахма-Вишну-Шива е троицата.
Шива се свързва със смъртта, защото разрушава материята, тленното, за да бъде съградено отново в друга форма.

скритото значение на думата ЕМОЦИЯ = E+motion
където Е както във физиката е Енергия,а motion е Движение т.е. Емоция=Движение на Енергия
Астрологически Емоцията е по Луната,а движението на енергията е по Марс т.е. имам Движение на Душевна Енергия
Задвижването на емоционалната ни енергия разбира се е един от ключовите моменти в процесите на трансформацията , интересното е че и Марс и Плутон се отнасят към знака Скорпион,който също се свързва с това.

Това съм го писал в Мистиката,в темата за ДНК преди време.

Тъкмо щях да напиша, че от друга страна Плутон ми е силен, нямам представа как това се съчетава със слабия Марс.
Опитах се веднъж да потърся отговор във ведическата астрология.
Там АС е Скорпион, Марс в Овен и май най-силно изразената планета..., каквото и да означава това :rolleyes:

Не разбрах в крайна сметка с Марс в Овен ли си или в Телец?
От досегашните ти коментари бях останала с впечатлението, че е в Овен, в предпоследния си пост обаче споменаваш, че е в Телец...

По сидерал е в Овен. По западно му е в Телец

Досега мислех, че си с Марс в Овен и все се чудех как може да е толкова овладян. Казвам си, егаси проработката. Телец било значи.