искам да споделя нещо с вас...
напоследък се чувствам много странно. някак си плувам извън времето сякаш... виждам и осъзнавам как живота тече на абсолютно бързи обороти край мен, виждам изнервените хора, виждам бързащите автомобили, но някак се чувствам сякаш съм страничен наблюдател и всичко изтича край мен, без да ме засяга...
мога да правя много неща, но първо че нямам никакво желание, а второ и не виждам смисъл. за мен живота като такъв в момента е тотално изчерпан някак... безмислени борби за власт, безмислени борби за пари, безмислени тунинги, безмислени спорове, безмислено съществуване... мога да ям, а мога и да не ям докато корема ми съвсем не изреве на умряло. мога да пуша, а мога и да не пуша - играла съм си със себе си по хиляди начини и вече дори и не ми е интересно... мога да пия, а мога и да не пия. мога да правя секс, а мога и да не правя... и така до безкрай...
чувствам се затворена в сетивата си и не ми стигат вече - прекалено малко са... като се случи нещо интересно го изживявам на макс и толкова...
времето твърдят учените, че се забързвало, а аз сякаш съм извън него. дните са баааавни и протяяяжни, а като се обърна назад например случка преди година все едно е била вчера... преди си играех да манипулирам времето, а вече и това не ми е интересно...
някак света ми е тесен вече, сетивата не ми достигат, ограниченията на човешкото тяло ме дразнят... имам чувството, че съществувам на ръба на апатията...
не знам дали ще ме разберете, но някак като го напиша и го синтезирам лично за себе си 
не вярвам да е от транзити, а по-скоро е нещо лично... не знам, вече наистина се чудя какво да мисля...
аз те обичам и допускам да си всякаква, каквато си..дори и да не разбирам винаги за какво говориш, но е факт, че някои неща ги разбирам по- късно и затова допускам, че някога ще разбера какво казваш сега..и това не ме кара да се чувствам тъпа..знам, че хората са много различни и трябва да изтърпят да мине време, докато се напаснат, а това изисква търпение и желание за напасване..не да се уеднаквяват, защото уникалността на всеки е ценна..мисля, че в момента си като пеперудата, която вече се е оформила, но още е в пашкула, малко и остава да излезе и да бъде това, което вече е..вътре е тясно и задушно, може да те хване бяс, ако се бунтуваш много..но просто трябва да мине времето, което е необходимо..това, че буташ с глава е добре, така ще разчупиш пашкула..ти си нетърпелива уранианка
ако можеше, бих ти дала малко от моята земя, за да ти е по- лесно, но няма как да стане..затова ти давам една прегръдка, като внимавам да не ти намачкам крилата.. :kissd:
