И аз съм от тези, колкото повече искам нещо, толкова по-трудно мога да го получа. Изморително е :blink:
Да. А аз вече се чувствам уморена.Уморена дори от собственото си въображение,собствената си илюзия ,да срещна някой.Вътрешно се раздирам от противоречие.Но просто давам пример с любовта.
Не всичко в живота ми е единствено и само желание за любов.Но ТЯ,като че ли би ме поуспокоила....ако я имах.
Липсата й,ме кара да съм зла.
Както знаете,аз вкъщи я нямам.Любовта към детето е една,но ние все пак сме млади хора.И имам нужда и от друга любов.
Това е само един от аспектите в живота ми.
Когато липсва любов и разбирателство,а само злоба ....дори и в работата не чувствам стимул.Мозъка ми е зает с тази черна тежка съдба ,която взима превес над мен.
Мрачна съм,неудовлетворена,без опора в живота.Няма кой да ме разбере,да ме успокои...и т.н.Няма мъж,няма майка,няма брат....
Подстригах се късо,като че ли напук на самата мен.От нерви,че не мога нищо да търпя...още не мога да свикна с визията си.
Днес един в работата ми казва"Е,как можа? " И аз му казах "Извинявай,но малко ме интересува мнението ти"

Ей такива едни неща......които се ежеминутни,като нагласа,като състояние.
Само в един момент ме няма.Когат вечер легна да спя уморена.Изчезвам за няколко часа.Няма ги проблемите тогава.
Като се събудя,скачам веднага от стрес....и започва всичко отначало...