В моето семейство се стреща комбинацията през знак.Майка ми е водолей,баща ми е стрелец.Едната ми баба е лъв,дядо ми е везни.Прадядо-дева,прабаба-скорпион."Хармонично" уж би трябвало да бъде съчетанието на другата ми баба-рак и дядо ми-риби,ноооо беше трагедия.Не бих си избрала такъв брак като горепосочените.Едната ми сестра е стрелец,като баща ми,другата е водолей,като майка ми.Ми те помежду си не се разбират,ама хич!По моите наблюдения всички си отговарят на зодиите.Само баба ми(лъв) и тя като мен е пишман лъв.Родени сме на една и съща дата и наблюдавам много големи прилики. ВИНАГИ са ме привличали момчета с определение "силен ,но много нежен",както се казва в една реклама

Минах през Дева в първи клас(такъв простак!,чак като порасна стана човек),после Козирог(беше много готин по мое мнение,но пропадна момчето-пропуши,пропи,реши,че ще става поп),Лъв(нееееееееееееевероятен,командваше с перце.Беше си всеобщ любимец),Овен(много готин,много добър приятел),Скорпион(ГРЕШКА!),Козирог(не ми задържа вниманието дълго),Телец(много точен) и Козирог.Допада ми спокойствието,което излъчват Козирозите и Телците.Никой няма такова спокойствие! Реагирам с "нагаждане",ако спокойствието у някого изчезне.Аз може да съм на тръни,но оставам външно спокойна и се старая да успокоявам неспокойния,защото истината е ,че ако някой около мен не е спокоен,аз го попивам и ставам такава.Ако някой "вибрира" щастливо и аз съм 6.Имам чувството,че усещам кога някой си мисли за секс,тогава и аз започвам така да "вибрирам".Обичам много да стоя сама,защото многото хора ми придават различни усещания и не знам коя съм,каква съм,откъде съм...Казвали са ми ,че съм "фалшива",защото не изразявам емоции,или пък много мълча когато сме в голяма компания и не се забавлявам.Когато започна да говоря и привличам много внимание(дори и на случайни минувачи,въвличам ги в спорове) и то без да искам.Най-много мразя да съм в центъра на вниманието!Когато съм в компанията на приятелите ми от 7-ми клас съм един човек(не се чувствам добре в кожата си),когато съм сред съучениците ми до 12-ти клас съм друг човек(отново усещам,че не съм аз/това аз го обича съквартирантката ми-обича момичето,което е кротко и невзрачно/) и когато съм сред хората,които познавам от 7-8 месеца съм друг човек.Като че миналата година легнах и се събудих друг човек на следващия ден.Човек,който се чувства щастлив!Усещам свободата по различен начин.От ученическите години с моята настояща съквартирантка се разбираме добре,но като че тя се изплаши от новата ми философия на живот.Плаши я мисълта,че вече съм по-смела във всяко едно нещо.И откакто ми каза какво мнение имала за мен(втрещих се!най-големия използвач,злобар и завистник,темерут и т.н.) усетих ,че този човек ми пречи на израстването,откоето имам нужда.Затова взех решение,че новата година ще протече под надслова"Аз имам нужда от.... и си го взимам,който не е съгласен майната му!"Посъветвах се с познатите ми от7-8 месеца,които чувствам като много близки приятелки и те ме посъветваха да си гледам живота,защото се оказа,че едно от момичетата е имало допир с подобни характери и ми каза,че това да спираш някого да е щастлив и да мислиш за себе си,че ще останеш сам и "защо трябва само аз да съм сама?" си е чист егоизъм и такива хора нямат място в живота ми.Те са хората,които виждат истинското ми аз и преценката им мисля е най-правилна! Сори за дългия роман,просто си излях душата за минутка време!Благодаря за вниманието на всеки,който е отделил време да го прочете! И пак се извинявам за офтопика!