Като дете изобщо не бях агресивна в действията си, но затова пък във фантазиите си компенсирах някои нереалзирани нужди. Като дете все си представях, че съм воин, който се бие и мислех, че това е най-хубавото нещо на света. Обаче външно бях много кротка и не създавах никакви проблеми на околните.
След излизане от тийнеджърска възраст нещата се промениха. Желанието ми да се налагам беше деструктивно.
После пък се промених и така до момента, в който не си направих лична психоанализа и не извадих от килера някои скрити скелети.

значи си като мен и вярвам във Везнишкия ти асцендент

.
впечатленията ми са върху мъже,приятели,семейни такива ..
за един мъj е по-лесно да се справи и тук не визирам факта,че аспекта се свързва с енергията u това е преимущество на мъжете.
Като малка исках да ставам полковник.Е,бях по-диво дете,играех с момчетата,а по-късно си намерих приятелка,с която бяхме големи вандалки.
Има един случаи,малък,но се гордея и до днес: събрахме се 5-6 момичета срещу толкова момчета и решихме да играем футбол.Естествено,размазаха ни с 8 : 1 като единия гол за нас беше вкаран от мен.И то само защото умoлявах момчетата след 2 часова игра да не спираме.
После кротнах привидно за извесно време,но това беше периода ,в които се подлагах на автоагресия.Пак съм буйствала и правила глупости,но имаше и голяма доза агресия,която изливах навътре.Сега съм се фокусирала временно над Егото,но и на това му виждам края.
--мисля,че ти имаше и предпоставки за психоанализа..незнам това сама ли си го беше решила или друг ти gо каза,но щом те вълнува,това е добър начин да се справяш със скелетите в гардероба
