Любовта се храни с думи, но живее и цъфти само в среда на взаимност.
Моята Венера също се преплита с Мерка и винаги без задръжки казва обичам те.
Забелязала съм, обаче че мъжете често се плашат от дръзките думи, да не говорим, че трудно ги изричат.
Тук се сещам за една мисъл на Шекспир:
„Да обичаш - означава да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел”.
Според мен Шекспир е гения на плутонясалата венера, онази драматична, изпепеляваща и изцяло поглъщаща любов, или как Меркурий възпява своята Венера
136 сонет, Шекспир
Душата ти таи едно признание.
Кажи й кой съм аз – тя няма слух.
Аз имам страшно прозвище: “желание”,
приют ми е желаещият дух.
И ти така, с желания богата,
вземи и мен със другите в едно.
За щедрите богатства на сърцата
не значи нищо този знак “едно”.
И нищо във безбройната редица,
за теб един, единствен, аз почти
приемам да остана единица,
но стига ти, да ме обикнеш – ти.
Влюби се първо в моето название,
а после в мене. Аз съм цял Желание.
Кой не иска да бъде обичан така
