Тази вечер 2ма души по едно също време ми казаха, че не искат да имат връзка с мен. Иронията е толкова голяма, че след като си поплаках, сега ми се струва нелепо и смешно. Първият е
Близначко, с който имаме история от 5 години вече... каза ми:
той - аз искам да сме приятели с теб. Ти прецени искаш ли го, ако не можеш да го понесеш, то тогава по-добре да не се виждаме...аз - с всичките ли приятели се целуваш такатой - Страстта е нещо ралично...Стига само си седяла в тоя, чат,излез на вън,срещай се с хора, участвай в някакви клубове,търси си работа,само ще изчаткаш така,само в тоя нетаз - от какво е различна страсттатой -
От любовтта която очакваш ти. Усещам болката ти,знам колко е реална,затова реши имаме 3 пътя пред нас - Виждаме се, целуваме се и се гушкаме и се разделяме с добро. Виждаме се и повече не се целуваме и гушкаме, за да не ти е гадно или най не се виждаме повече, но аз ти казах и го казвам серизно, не може да има връзка между нас каквато си представяшаз - какво те отблъсна от ментой - защо мислиш, че съм отблъснат...аз искам да общуваме и да се виждаме и да пътуваме
просто съм на повече години от теб, преживял съм доста неща, и просто виждам, че това което искаш от мен е по-добре да го поискаш от някой друг. Аз мога да ти дам приятелство, помощ в трудни моменти. Подкрепа, неща които са много по важни според мен...виж от 5-6 години се познаваме и още си говорим и общуваме, защо искаш да го развалиш това, с една връзка, която няма да сработи според мен и послеоще повече ще те боли. Аз искам да сме приятели. Страстна си, обичам близостта с теб, обичам те и теб, но не мога да ти дам това което искаш, не искам да те подведа, защото не чувствам това което ти чувстваш към мен...то е силно и чисто
...искам да имаш самочувствие...ще ме разбереш. Ти си умен и интелигентен човек. Не веднъж съм бил в твоята ситуация. И е много трудно, след като си давал, давал, давал, да ти обърнат гръб, или да те изоставят, не искам да пазиш такъв спомен за мен-искам да сме приятели...Вторият е
Девичко, англичанин, с който се срещаме от 2 месеца и принципно се разбираме много добре, но всяка седмица му прищраква нещо, и не спира да ми напомня, че не иска връзка, че ставаме прекалено близки...каза ми:
listen i need to set some boundries, because i think this is going in the wrong direction.. sorry,,,i told you at the beginning i didnt want a relationship...and now when i say something wrong you get sulky and it makes feel guilty and its been stressing me out, and it started affecting my work too... i got to go now anywayИ излезе от скайп, а междувременно ми се обадиха от радио Витоша, че печеля билети за кино...След което му звъннах, за да му споделя, но затвори. По-рано през деня му казах, че може да спечеля и да ходим заедно да гледаме анимацията...
И двамата чувствам безкрайно близки, мога да им имам доверие, не искам да изгубя и двамата, и двамата обичам, искам и двамата в живота ми. Близначко казва, че винаги може да разчитам на него, но той е в Пловдив, и много рядко имаме възможност да се виждаме... А Девичко, от самото начало искаше да му се разкрия, да бъда откровена, да не се страхувам, да му вярвам, да говоря повече, да споделям, да бъдем близки, а сега сякаш иска да се отдръпне, защото ставаме прекалено близки, а аз от тази близост имам нужда, някой ДО МЕН, който да виждам често, да прекарваме време с него, да нарека истински приятел, който да ме крепи и да вярва в мен... Представях си дори как правим снежен човек заедно. Толкова ли е откачено??? Нямам никого в София, никой толкова близък като него, като съм с него се чувствам сигурна, защо е толкова ненормално и стряскащо, че се привързвам така силно? Толкова трудно ми беше преди, толкова прегради, които сама си поставях единствено от страх...Нямам с кого да споделя всичко това, затова го пиша тук. Въпросът ми е:
Ще срещна ли скоро истинска споделена любов?...такава каквато заслужавам... Защото няма какво да ме задържа в Бг вече...10 месеца в София - без истински приятели, без работа, без любим. Остава ми последен опит...да кандидатстам отново в Академията, но ако не ме приемат отново... Просто ще избягам. Ще се запиша за първата доброволческа програма, обмен или каквото е там, и ще се махна. Защото сякаш никой няма нужда от мен тук, на никого не съм ценна. Не искам да остана повече на място, където не съм щастлива.
