Такаа, аз приемам Луната за носител на всички емоции /спомени, инстинкти - натрупани от началото на създаването ни на тази Земя или Вселена/, но тя само ги отразява. Начинът, по който се изразява, отразява емоцията и се проектира /свързва се с мисълта и усещанията/, предполагам е емоционалността и чувствителността, което ще рече, че стигаме до аспектирането на Луната в радикса. При добра аспектация лесно изразима емоция, емоционалност, а при кофти аспектация - обратното.
Мислата ми беше, че емоцията /не казвам емоционалност/ носи първичните спомени от нашата душа. Ако можехме да я изолираме и осъзнаем, щяхме да стигнем много напред в разгадаването ни като човеци.