Така е.Радвам се ,че пишем за това,че го обсъждаме.
Аз също месеци наред се чудех ,какво ще ми донесе съвпада на плутон с юпитер в 6ти.Чудех се,чудех се и най-накрая видях,че ми донесе нова работа и любов.Е ,разбира се може би има и други фактори,като соларен АС в 5ти и затъмнението в тригон с венера.Но ето,астрологията работи.
От тук нататък,всичко си е мой избор на кръстопътя,как ще постъпя,на къде да тръгна,кой път ще избера.
В голямата си част относно този мъж,аз съм активната страна.Така ставаше предните седмици,че когато се видехме случайно,беше толкова хубаво,че когато не го видех следващите дни,направо ми се сриваше деня и настроението.И когато един ден получих импулс да го видя,отидох на неговият етаж с идеята да го поканя на кафе.И хоп той на среща ми.Всичко ставаше непринудено и вълнуващо,той се съгласи,ходихме,говорихме,смяхме се.Усеща се,че и той има интерес.По-следващите дни,не го виждах,пак ми беше тягосно и тъжно.И вчера,пак реших да мина през неговия етаж.И хоп,той на среща ми.Като ме видя,се сепна,но приятно ,стисна ми ръката и веднага отидохме до кафето.
Приказки,приказки.Казах му,че съм му направила хороскопа.Той се заинтересува и нещата които му казах,не го изненадаха,каза че е точно така и се усмихна.
И когато ми спомена,че ще остава сам и че ще ме кани на гости...изтръпнах,уплаших се.Но то е ясно,значи и той иска да сме заедно.Понякога си мисля,по-добре да не ме покани,да забрави и нещата да си останат така.Но от друга страна,искам да се случи.
Прогресивната ми луна е на 2 гр от скорпион,но вече май действа :unsure: Ще бъде много емоционален период,предчувствам го.
Предните месеци,каквито постъпления правех към мъжа ми,за подобряване на атмосферата и взаимоотношенията,претърпяваха провал.Не че не можем да се търпим,напротив.Но когато искам интимност или просто прегръдка,ме отблъскваше,защото бил уморен,напрегнат ,под стрес,или гледал филм,или било късно и т.н и т.н.И си казах,е сам ще си го получиш,без никой да иска.Сам ме тласка в друга посока и ако стане нещо,няма да имам угризения.Поне не би трябвало.
Четири години стоях в къщи,като предана мама,съпруга и домакиня.
В крайна сметка и аз имам нужда от положителни емоции,контакти и радост. :unsure:
Така ли е момичета?
