А може би по тримата транссатурнови - Уран, Плутон и Нептун, но това са различни видове освобождаване.
Уран руши, неговата цел не е да гради, а да ни даде възможност да се почувстваме (макар и краткотрайно) господари на живота си, с всички произтичащи от това последици. Всъщност Уран изобщо не го е грижа за последствията, те отзвучават и се заплащат по Сатурн (Сатурн е "бирникът").
Плутон руши ненужното, остарялото, загниващото - всичко онова, което ни трови и трябва да бъде изтръгнато. Но Плутон управлява вечния кръговрат на живота и смъртта, трансформацията и метаморфозата. Всичко, което се елиминира по Плутон, е с цел да подготви терена за новите измерения на живота, които сме готови да посрещнем по пътя на личната си еволюция.
Нептун не руши внезапно, а чрез летаргия. Той ни упоява, притъпява сетивата (в материята) и ни изпълва с блажено спокойствие, с което просто се носим по течението, но никога срещу него. Онова птиче, което случайно е кацнало на рамото ни, но не сме успели да го задържим отдадени на съзерцание, е пратеник на Нептун. Възможностите идват и си отиват, копнежът остава.