Мирабела, много точно си ни описала. Знаех, усещах ги, че са такива нещата, гледах синастрии и прочие, но просто имах нужда от страничен прочит на нещата. Историята ни е, че се познаваме от 15 год., но тогава бяхме малки/млади и нищо не се получи, имахме чувства, но никой нищо не каза. Запознахме се когато Сатурн е опозирал стелиума ми към Везни. А Сатурн е У5 и ВИНАГИ дава събития в любовния ми живот при аспекти, но по-скоро при напрегнати. Сега преди 2год. когато Сатурн влезе окончателно във Везни ние подновихме връзката си, но само като приятелска. Има някакъв огромен страх в нас за нещо повече. Поне при мен е така, незная дали и при него е точно така. Нещата, които пишеш за нас ги има и в синастрията, и двамата сме горделиви, и двамата само искаме да се доказваме пред другия. Но имаме и много мили, приятни и успокояващи аспекти. Моята теория е, че Сатурн като излезе от Везни вече отношенията ни окончателно трябва да се решат - в добра или лоша посока за мен. Но той съвсем скоро излиза така, че вече почти съм наясно накъде ще отидат нещата. Така е човек не може да си избяга от Съдбата. Имаме и доста кармични аспекти Юноната му съвпада с мой ЮЛВ, незная дали оттам имам чувството, че се познавам с този човек и от преди, Марса му е върху СЛВ мой, а неговия СЛВ е във Везни. Ако не друго - съм сигурна, че през тези две години, в които контактувахме, всеки нещо е научил за себе си и със сигурност вече не е същия. Все пак нали това е кармичността, не винаги отношенията трябва да стигнат до любовни и прочие. Стана малко като Лична драма, извинявам се, но имах нужда някой да чуе мислите ми. Много болка ми носи тази връзка, а чувствата в мен са, че никога няма да се откъсна от него, но и че никога няма да го имам. Ще си починем един от друг, то вече си почиваме де, въобще не се и търсим, явно всеки чака другия да направи крачка. Така беше и като се запознахме. Мислех си, че сега като зрели хора ще бъде много по-лесно положението, но виждам, че не е така, много по-трудно е, когато човек е с вече оформен характер и камъка няма накъде да се дялка повече.