И. ще напусне ли живота ми след края на училище?
това действително е въпросът, който е обсебил съзнанието ми през последния месец и половина. Това е човекът, който ме обърква най-много с поведението и думите си. Също е човекът, с когото пораснахме последните няколко години, с когото се сближихме, независимо от образите си за пред света и първоначалните си мнения/представи един за друг. Дето има един израз на английски - grew on each other. Сега той опитва да ме включва във всичките си (творчески) планове, всичко, с което се захваща. Къде успешно, къде - не толкова, това е без значение. С това за мен той показва желанието си да остана в живота му за в бъдеще. Ужасно различни сме (в лайфстайла, темперамента), но сме открили общото и то е същественото. Времето ни разделя. Винаги, когато стигнем до някаква връхна точка в отношенията си, точка на спокойствие, сигурност (за мен), когато вече всичко може да бъде наред (по принцип нямам доверие на хората. това си е мой проблем, той клиширано се корени в детството ми, не ми се обяснява, просто е наличен), се случва нещо или някой, който ни връща в начална позиция. Покрай новата му работа, комуникацията ни спадна (той ми пише и звъни, но нищо съществено). Не го виждам често и това ми се отразява (някакви емоционални неща се случват в живота ми. семейството ми се разпада. завършвам, а идея си нямам как и накъде да продължа*). В редките случаи, когато сме се виждали през последния месец, има огромно напрежение помежду ни. Аз не мога да се държа адекватно под емоционален афект, като някакво момиче се сърдя, че не сме се виждали еди-колко-си време, а той се държи така, сякаш е наясно с това и съжалява, че нямаме възможност да се виждаме и общуваме по-нормално. Както и да е, спирам. Не знам какво се вижда в хорара, но аз не искам той да напуска живота ми. Смятам, че и при него е така, но не мога да съм категорична. В 12-ия ми дом е, в моя знак, оттук сте вие. Надявам се това да е (пре)достатъчно като контекст за хорара.
*последните години сме обсъждали общия си професионален път, като нещо сигурно, като нещо, което да ни крепи. той продължава настояванията си в тази посока, но изникват пречки - съвсем битови и независещи от нас. но той все пак продължава да опитва да ме въвлича в своите неща и да обмисля отправени към двамата общи предложения за проф. заетост, въпреки невъзможността му да поеме такава, предвид моментната му работа (по 6-ти дом, за пари и запазване на контакти), която поглъща почти цялото му време.