Ми ти си фащай твойте ВА и си ги влачи в четвъртото :mellow:
Секи му е дадена възможност квото може, това да си завлече.
Да, и Робърт Монро при една ОИТ разбирайки, че е финална инкарнация стига до тоя извод / по-точно ВА му подава тази информация:
- - -
Усещах, че може би съществуват и други несъответствия, които бях отхвърлял, затова преди да направя следващата жизненоважна стъпка, аз се обърнах към моето Аз-Там / т.е ВА /за последна серия от въпроси. Щом легнах и се отпуснах, след кратък миг, колкото
едно мигване с окото, контактът бе осъществен.
– Притеснява ме въпросът за влиянията.
– Не трябва да се смущаваш. Ти се научи да се справяш с достатъчно от своите рецептори. Ако рецепторите ти не са във фаза, влиянието няма да се получи.
– Позитивното мислене помага, нали?
–
Отчасти. Целенасоченото игнориране на входящата информация помага повече. / !!!
Всеки жизнен път, който ни се дава, е изпълнен с такива влияния.
– Всеки живот ли? Колко далече назад...?
– Колко назад се връщаме ние ли? Не можем да го съпоставим с вашата система за времеизмерване. Мога ли да ти покажа нещо?
– Разбира се...
... И те бяха там. Хиляди и хиляди редици, всяка светеща с енергия, разширяваща се навън в множество големини от мястото, където бях... моето Аз-Там! Някои редове бяха ярки, някои мъгляви, но всеки завършваше в нещо, което приличаше на излъчващ пласт... друго Аз-Там. Как съм могъл да пропусна такава връзка...?
– Ти не си я пропуснал. Ти смътно си ги усещал по друг начин. Те са сумата отвсички личности, които ние някога сме били, свързани с онези, за които ние мислим, и онези, които мислят за нас. Ярките са онези, които са във връзка с теб в сегашния ти живот.
– Божичко!
– Не, приятелю. Няма бог тук, така, както ти си мислиш. Съжалявам.
– Значи много от тях... много от моите, моите връзки в този живот...
– Нали разбираш, че това не са всички ограничаващи влияния, по никой начин.
Когато ние тръгнем, всички любовни връзки или ще дойдат с нас, или ще ни помагат по пътя. Твоята собствена любов, която притежаваш сега – тя идва с нас. Можеш да бъдеш сигурен в това
– Всички ние тук ли сме?
– Има някои все още затворени в някоя от системите от убеждения и други, които ще бъдат вън и вътре в човешкия свят в следващото хилядолетие,
но когато ти дадеш знак, ние всички ще се съберем. Така ще стане и с всички други, които виждаш, че са обвързани с нас. – Когато дам знак... за какво?
– За да си тръгнем.
– Къде?
– Където ти кажеш. Няма нужда да се безпокоиш. Ти ще знаеш.
– Как ще знам аз?
– Ще знаеш, след като направиш изследването си – твоето преминаване по това,което ти наричаш Междущатска магистрала.
– Кога ще го направя?
– Веднага щом се освободиш от интереса си към влиянията.
– Къде отиваме после.
- Ние събирахме познание и опитност и вече сме научили достатъчно тук. Няма причина да стоим повече.
– Разбирам. И затова ли трябва да пропътувам по този път?
– Затова. Има едно нещо, което би трябвало да знаеш. С каквото и да се сблъскаш, нищо, абсолютно нищо не може да ти навреди. Ти си енергия на полето М, независимо от физическото тяло.
– Това е успокоително. Вероятно ще се наслаждаваме на пътуването.
– Не, приятелю. Не ние.
Ще го направиш сам. Ние сме твоят охранителен и пътеводен фар, който ще ти помогне да се върнеш обратно. Ние ще те чакаме, за да ни покажеш къде да отидем.– Но... какво ще стане, ако аз не се върна? Или ако не открия нищо...?
– Ще има друго нас по някое време.
– А с мен какво ще стане?
– Ти ще се присъединиш към нас и ще чакаш. Но няма нужда да мислиш за това. Ние имаме доверие в теб.
– Иска ми се да съм сигурен като вас.
– Можем да ти помогнем за това. Ще ти покажем пример за подкрепата, която ти получаваш тук, в нашия собствен пласт. Искащ ли да го видиш?
– Моля...
... Хиляди ръце, протегнати, за да ме докоснат... очи, гледащи към мен с радост инадежда... зашеметяващо излъчване, което познавам като любов, която ме обгръща и пропълзява във всяка моя частица... всички те, това съм аз... ние сме... и чувство от сладко-горчивия мирис на успеха до болката от раздялата, смесени с радост и смях,
страхът от пренебрегването, слепотата на вярата без откритието, красотата, звукът на пеещи гласове...
Приех това, което ми бе казано. Имах уверението, че ще се върна, въпреки че въпросът за успеха бе друго нещо. Имах добро доказателство, че бях неуязвим, моето Аз-Там, което се носеше из полето М в продължение на хиляди години. Бяхме направени от
едно и също нещо.
Колкото до възложената ми задача, разбрах, че беше извън обичайното любопитство. Всичко бе внимателно планирано, дори и ако не знаех как да разпозная онова, което търсех. Искаше ми се да мога да си взема приятел с мен, за да бъда по-малко самотен.
Тогава установих, че няма да бъда сам, че любовното излъчване на полето М ще бъде заедно с мен през цялото време.
'Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване'
---
А това, което аз не разбирам е как аджеба ще се оценяват едновременните инкарнации, коя е негативна, коя позитивна .. че и на базата на това да се разделят. Нали уж всичко било опитност ?!?!
И освен това, мойта финална инкарнация може пък изобщо да не й се ходи в 3, 4 +/- D. Откъде накъде някой ще й казва къде да продължи, ади холан! :mellow: