много, много лошо звучи.
и аз искам да се махна, но в момента няма как да стане.
винаги съм усещала, че не ми е тук мястото, но има много причини, които ме спъват да осъществя намерението си да се махна.
ще си стоя тук и ще търпя последствията от разрухата на БГ.

Няма невъзможни неща...,ти имаш всичко онова което ти е нужно да започнеш живота си отново.... :wub:
Липсва ти сила и смелост...Те са в теб...Просто трябва да ги пуснеш на свобода....

(САЩ е малко по-различно, щот там е пълно с чужденци, наистина и лично аз съм много по-доволна от пребиваването
си там, отколкото Западна Европа, но пък е толкова далече, губиш всякаква връзка с роднините и приятелите си и като няма кой да обичаш, някак всички пари губят смисъл.)

И аз мисля така.

Можем да обичаме където и да сме....Дори и на северния полюс....По-скоро искаме да ни обичат...,да ни го показват...

Цитат на: Рая в Май 26, 2011, 02:40:49 am

много, много лошо звучи.
и аз искам да се махна, но в момента няма как да стане.
винаги съм усещала, че не ми е тук мястото, но има много причини, които ме спъват да осъществя намерението си да се махна.
ще си стоя тук и ще търпя последствията от разрухата на БГ.

Няма невъзможни неща...,ти имаш всичко онова което ти е нужно да започнеш живота си отново.... :wub:
Липсва ти сила и смелост...Те са в теб...Просто трябва да ги пуснеш на свобода....

Марая, звучи добре, но реално погледнато сама с две малки деца е много трудно да заминеш където и да е, а тук няма на кого да ги оставя.

Цитат на: Марая в Май 26, 2011, 02:45:31 am

Цитат на: Рая в Май 26, 2011, 02:40:49 am

много, много лошо звучи.
и аз искам да се махна, но в момента няма как да стане.
винаги съм усещала, че не ми е тук мястото, но има много причини, които ме спъват да осъществя намерението си да се махна.
ще си стоя тук и ще търпя последствията от разрухата на БГ.

Няма невъзможни неща...,ти имаш всичко онова което ти е нужно да започнеш живота си отново.... :wub:
Липсва ти сила и смелост...Те са в теб...Просто трябва да ги пуснеш на свобода....

Марая, звучи добре, но реално погледнато сама с две малки деца е много трудно да заминеш където и да е, а тук няма на кого да ги оставя.

Децата не са проблем , а предимство ....особено в цивилизованите държави...

Рая , ти си ме виждала...,можеш ли да кажеш , че имам пет деца? Да ти приличам на тетка? :rolleyes:

 :rolf: :rolf: :rolf: ти и тетка -НИКОГА!!!
обаче всеки път като се замечтая за нещо и получавам удар с мокър парцал и се оказва, че трябва много усилие от моя страна, за да се получи нещо.
Ето, например до скоро бях убедена, че до септември ще съм в Лондон, дори започнах да подготвям децата за тази промяна, но има куп формалности и най-вече наличие на достатъчно пари, за да се осъществи това мое намерение, да не говорим, че приятелката ми, която обеща да ме издърпа и да ми помогне отначало, нещо взе да се овърта.
И сега отново съм с вързани ръце.

:rolf: :rolf: :rolf: ти и тетка -НИКОГА!!!
обаче всеки път като се замечтая за нещо и получавам удар с мокър парцал и се оказва, че трябва много усилие от моя страна, за да се получи нещо.
Ето, например до скоро бях убедена, че до септември ще съм в Лондон, дори започнах да подготвям децата за тази промяна, но има куп формалности и най-вече наличие на достатъчно пари, за да се осъществи това мое намерение, да не говорим, че приятелката ми, която обеща да ме издърпа и да ми помогне отначало, нещо взе да се овърта.
И сега отново съм с вързани ръце.

Важно е да си вярваш....
А какво ще кажеш за ноември...2011-та... :rolleyes:

какво тогава?

какво тогава?

Тогава ще започнеш изведнъж да ставаш , да бъдеш по-уверена и сигурна---- :wub:
Възможно е да заминете...

ако това се случи, ще бъда най-щастливият човек на света!!!! :49:

ако това се случи, ще бъда най-щастливият човек на света!!!! :49:

стискам палци (само ако наистина го искате де)

Цитат на: Рая в Май 26, 2011, 03:56:56 am

ако това се случи, ще бъда най-щастливият човек на света!!!! :49:

стискам палци (само ако наистина го искате де)

майка ми твърди, че от много малка съм казвала, че ще се омъжа за чужденец и ще се махна от тук е не стана точно така, пък и си мечтаех за италианец, но пък не е късно да се пробвам да го направя, но Италия вече не ми се струва страна, осигуряваща добър старт за емигранти.

Скъпи ми, дами-съфорумки, ако се върнете назад и прочетете внимателно постовете си ще разберете колко много всички обичаме страната си. Не държавата България. Страната си. Дори Дани си призна, че колкото и да и харесва Италия все пак мисли рано или късно за завръщане.Абсолютно съм съгласна с всичко написано от Маяна. Поздравления, че беше толкова честна с всички нас тук. Това е голата истина за запада! Как може да сравняваме Италия с България по престъпност и корупция, след като Италия е родината на мафията! От къде дойдоха наркотиците-от запада! Разбирам всички, които са заминали за чужбина. Никой не е тръгнал от хубаво и всеки се бори за щастието си независимо в коя точка на света. Единственото нещо, в което вярвам и съм убедена е това, че навсякъде се иска работа, много работа преди всичко и че всяка благинка е за сметка на нещо друго. В живота винаги има равновесие. Или ще имаш пари, а ще си далеч от род и родина, или ще имаш любов и семейство, а няма да имаш здраве и т.н и т.н. В този живот пълно щастие няма,където и да си.

Mia21, права си, но тук живеем абсурден живот, особено ние, в малките градове.
Когато човек има наблюдения върху живота в други, по-цивилизовани държави, разбира колко сме далеч ние, като развитие.
Говоря за малките градове, защото в големите животът е много по-различен.

Я ми кажете на гладен стомах за каква духовност да говорим  , особено когато си видял, живял и всичко това ти се отнема, за да те направят скот....Пък знае ли се, може би това е пътя, за да оценим какво сме загубили и към какво трябва да се стремим....

Не винаги пълният стомах гарантира духовност, тя е въпрос на осъзнаване.
Например, Индия/Тибет- бедност и мизерия, но на хората не им пречи да живеят в пълна хармония със себе си. Да открият своята индивидулност и да разберат, че всички на Земята сме едно и имаме една и съща съдба тук...

Нищо не се губи, просто се трансформира. Това е неизбежен процес. Отделен въпрос е кой накъде ще тръгне. Древният Хераклит го е казал много точно: "Всичко тече, всичко се променя. Единственото сигурно нещо е промяната." :blink:

Рая, трудно е навсякъде. Съгласна съм, че в малките градове е още повече, но Запада не е само лъскавите витрини и автомобили.Това се опитвам да обясня. И докато ми се говореше колко цигани има на нашето летище-просещи и крадящи и как едно кафе от автомат струва 2 евро, се оказа, че имаме нашенци, измамени на пъпа на Париж и документна измама не къде да е, а в Швейцария. Нека не украсяваме реалността на Запад.Истината е друга.Нашата страна си е много хубава, но има и нещо друго- калпав народ сме. Познавам млади хора, които отказват да работят за петстотин лева, защото били малко. Съгласна съм, че са малко, но без нищо по-добре ли е. Без образование, на 30 години- без една година трудов стаж,не можел да работи всякаква работа, гледа в канчето на шефа си и по цял ден се чуди къде да се подпре или да изчезне , за да пие кафе. Такъв човек, където и да отиде нищо няма да постигне.Ние сме държавата, не друг!Всеки един от нас.  

Цитат на: daisyline в Май 26, 2011, 12:33:29 am

Я ми кажете на гладен стомах за каква духовност да говорим  , особено когато си видял, живял и всичко това ти се отнема, за да те направят скот....Пък знае ли се, може би това е пътя, за да оценим какво сме загубили и към какво трябва да се стремим....

Не винаги пълният стомах гарантира духовност, тя е въпрос на осъзнаване.
Например, Индия/Тибет- бедност и мизерия, но на хората не им пречи да живеят в пълна хармония със себе си. Да открият своята индивидулност и да разберат, че всички на Земята сме едно и имаме една и съща съдба тук...

Нищо не се губи, просто се трансформира. Това е неизбежен процес. Отделен въпрос е кой накъде ще тръгне. Древният Хераклит го е казал много точно: "Всичко тече, всичко се променя. Единственото сигурно нещо е промяната." :blink:

ЕЙ МОМИЧЕ РАЗПЛАКА МЕ.....
ВЯРВАМ ВЪВ ВАС...ВЯРВАМ В ЕНЕРГИЯГА С КОЯТО СТЕ ДОШЛИ....ВЯРВАМ И ЗАРАДИ ВСИЧКИ ВАС ОСТАНАХ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ.... И ЩЕ СИ ТРЪГНА ОТ ТУК КОГАТО ЗНАМ , ЧЕ ИМА ДЪРЖАВА.... :wub: :wub:
ЗАРАДИ ТАКИВА КАТО ТЕБ СИ СТРУВА ДА ПРОДЪЛЖА.....

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична,
Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

 

Двустранно е и ние вярваме в теб, Марая... :wub:

И никога , ама никога няма да предам бъдещето на България.... :wub: Понякога сме безсилни пред тщенията ВСЕЛЕНСКИ! Но си струва....АЗ НЕ СЪМ БИЛА НИКОГА МУТРА ИЛИ МУТРЕСА....,БЯХ МЛАДА , КРАСИВА И ЛУДА....,ОСТАНА МИ ПЪРВОТО И ПОСЛЕДНОТО , А КРАСОТАТА ТРАНСФОРМИРАХ В ПОГЛЕДА...С КОЙТО МОГА ДА СТОПЯ И АТОМНА БОМБА....,ЗАРАДИ БЛАГОТО НА ДЕЦАТА , ЗАРАДИ БЪДЕЩЕТО НА ТАЗИ СТРАНА! :wub:
http://www.kinomanite.com/music.10/644.Le_Professionnel_Chi_Mai/

В отговор на Мия и още няколко съфорумки / както виждате отговарям късно, но преди час се прибрах от работа/. Никоя държава не осигурява старт за емигранти, дайте да не се лъжем, Рая. Старта си го осигурява емигранта, ако знае как да преобърне негативите от пристигането си в държавата в своя полза.
Аз платих на \"агенция\" преди 9 години, за да буда пратена в семейство да гледам възрастен човек....но попаднах в имение, в което трябваше да храня прасета и да чистя къщата. Първата седмица си мислех,че ще полудея, а на втората, че ще погребана тук. След 2 месеца се махнах и попаднах в семейство да се грижа за болна жена. Бях загубила 10 кг за 2 месеца и приличах на призрак....чрез контакта ми с бабата разбрах, че трябва да науча много добре IT, за да мога да искам нещо в повече. Така изкарах 1 година в университета за чуждестранни студенти в Сиена, учейки езика и работейки. През това време покрай бабата се запознах със социални асистенти, които ми помогнаха със съвети как да доведа малолетната си дъщеря тук. Направих го след 2 годишния ми престой тук. След което започнах да се явявам на конкурси за работа и да участвам в класации за места.Преди 2 години се класирах на 1 место за административен помощник в университетската болница на Сиена. Но.....вече работех работа която ми харесваше и си дадох сметка, че няма да издържа да буда затворена в офис 8 часа на ден и отказах. В БГ след  \ъ90 година работех с находчивост и ум..., но толкова, за това предпочетох да продължа да работя това, което правя и в момента, а то е, че работя със сърцето си, давам душата си за работата и в съответствие получавам същото+ една отлична заплата. Работя за американска компания ситуирана в сърцето на Тоскана....не са луди американците за да са тук!!! Не съм луда и аз, че отказах работата в офис....Оставям изводите за вас....