Кардиналният въпрос обаче е дали това времепространство е субект тоест продукт на нашето съзнание или е обективно , вън и независещо от нашето съзнание .
лично за мен е продукт на съзнанието. и ще ти кажа защо съм стигнала до този извод. това са мои лични наблюдения, защото нямам ама никакъв афинитет към науката и предпочитам да изследвам всичко сама, та...
ако времето беше обективно, тоест независещо от нашето съзнание, то би ли ми обяснил как мога да го контролирам - сега ще се поясня. аз принципно съм голям мързел - дай ми да седя на терасата, да пия кафе и да зяпам облаците, като през това време умът ми усилено работи по няколко направления. или пък обичам да чета много книги и то в легнало положение... та сега като ти стана ясно, че съм от мързеливите и тези дето не обичат да ги спешават съвсем естествено се случва понякога да се бърза и да трябва да се върши нещо спешно. в такива моменти /когато трябва да бързам/ си представям времето - за деня става въпрос - като парче ластик и понеже се знам, че съм пипкава и разсеяна, го разтягам тоя ластик като му нареждам, че ще имам време за всичко и дори ще ми остане да си позяпам небето.
пресен случай от днес - днес бях на работа. трябваше да отида към 10 часа, но от да се туткам - кафе пих, в нета рових, филм гледах - отървах автобусите и отидох към 13 часа /на моята работа не е бог знае какъв проблем

/. докато вървях по пътя вътрешният ми глас ми каза, че пак няма да има работа и аз си представих времето за днешният следобед - ластика свит до 17,30 часа и доста разтеглен след това, за да ми мине работният ден бързо, а след това да имам време да си свърша домашната работа... и си работи - така и не разбрах кога отлетя следобеда...
и винаги е работило това при мен. а кажи ми сега ако не беше субективно понятие, то защо го манипулирам. и не ми скачай с номера, че аз съм се разбързала щото това няма как да стане :rolf: